Писмени източници, разказващи за естеството на древноиндийската медицина

от 26 фев 2016г.

От -1000г.

Древноиндийският народ, живял край поречията на реките Ганг и Инд е навлязъл в своеобразен робовладелски строй на управление около второто, третото, даже през четвъртото хилядолетие преди Христа. Руините на Мохенджодаро и Чанхударо (в Северозападна Индия) показват на изследователите, че древноиндийският народ, живял в края на IV и началото на III в. пр.Хр. е разполагал с добре устроени градове с широки улици, къщи с бани и ями за канализация. Данните за живота на староиндийското население от този момент са "осигурили" на историците и изследователите ценни факти, касаещи медицината от този момент до разпадането на робовладелчеството. Археологическите находки, както и древните писмени източници също предоставят на изследователите ценни данни за древоиндийската медицинска история. Сред най-ценните от тях са "Законите на Ману" (X-V в. пр.Хр.), "Ведите" и по-специално "Аюрведа" (името буквално се превежда като "Знание за живота" или "Книга на живота").

"Законите на Ману", касаят древноиндийските схващания относно хигиенните предписания (за дома, храненето, личността). В тях строго е осъдено преяждането, препоръчва се вегетарианският начин на хранене и честата консумация на мед. Любопитният древноиндийски източник е изследвал също така влиянието на годишните времена и климата върху здравето на хората. "Законите на Ману" съхраняват информация за лечебната помощ на древния народ. Текстът на древноиндийския медицински документ забранявал продажбата на бременни поробени жени, алкохолизма и употребата на различни упойващи съзнанието вещества.

От друга страна, медицинската енциклопедия "Аюрведа" (X-III в пр.н.е.) също е сред древните източници на информация за историците, изучаващи медицинското минало на древния народ на Индия. Трудът разказва както за жреческата, така и за рационалната страна на лечебното изкуство. В "Аюрведа" е описано натурфилософското схващане за елементите вода, земя, огън и метал, обвързани с трите материални начала. Според староиндийския народ тяхното оптимално съответствие и съотношение е "отговорно" за доброто или лошото човешко здраве. Древните медици считали и, че сред причинителите на заболяванията, освен "божествения гняв", място можели да намерят и далеч по-прозаични причини, като например неправилното хранене, консумацията на алкохол, стресът, физическото напрежение, гладът.

"Аюрведа" е съхранила и информация за около 150 остри и хронични болести, 760 лекарствени растения, 120 хирургически инструмента. Древноиндийската терапия, от друга страна, се ръководела от учението за целебната сила на соковете и често разчитала на медикаменти с очистителен или възбуждащ организма ефект. Разпространени били калотерапията и кръвопускането. "Аюрведа" е първият в света източник, посочил класическите признаци за наличието на възпаление, описани впоследствие от древноримският медик Авъл Корнелий Целз.

Древноиндийските медици отделяли голямо внимание на диагностиката. Лекарите били длъжни да предприемат лечение, единствено след като са се запознали със здравословното състояние на пациента. Той трябвало да внимателно да огледа цвета на кожата, температурата, да палпира корема, да определи размера на далака и черния дроб, да измери пулса и да прецени нормално ли изглежда урината. Своята медицинска подготовка стороиндийските медици получавали в специални школи, които били част от храмовете, а по-нататъшната си специализация, те придобивали във висшите школи и културните древноиндийски центрове. Любопитно е, че от бъдещите лекари се изисквало да поддържат контакт с пациентите си, да се държат с тях като с "баща, приятел, настойник", отношението към бедните и заможните да е еднакво, да таксуват услугите си със сума, покриваща необходимото за прехранването им.

Древноиндийските учени, допринесли за развитието на медицинското познание са Бхаскар Бхат (1000 г. пр.н.е.), който е автор на трактат по анатомия, повлиял впоследствие на развитието на арабската медицина. Чарака (около 1000-800 г. пр.н.е.), отговорен за съставянето на някои важни въпроси, касаещи медицинската етика и Сашрут (VI-V в.пр.н.е), за когото се счита, че е сред съставителите на "Аюрведа".

Статията е част от историята на: