Подходящи моменти за кръвопускане

от 29 авг 2014г., обновено на 26 апр 2018г.

От 1457г.

Изборът на подходящ момент за кръвопускане обикновено зависел от естеството на заболяването и способността на пациентите да издържат нелеката процедура. Запазената схема за кръвопускане на Гален контрастирала на учението на Хипократ, което отричало съществуването на определени дни за кръвопускане. Хипократ също е разработил подобна сложна схема, основаваща се на специфичното начало и вида на заболяването. Лекарите били инструктирани строго да се придържат към схемата, независимо от състоянието на пациента.

Природните явления също често служели като своеобразни показатели за избор на времето, мястото и честотата на кръвопускане през Средновековието, когато астрологическите влияния доминирали над диагностичната и терапевтичната мисъл. Тази тенденция се илюстрирала ясно и от факта, че един от най-ранните печатни документи, свързан с историята на медицината е "календара за кръвопускане", издаден в Майнц през 1457 г. Този тип пособие се използвало също и за прочистване на организма и било известно като „Aderlasskalender”. Календарът се отпечатвал в германските градове Аугсбург, Нюрнберг, Страсбург и Лайпциг. През петнадесети век този тип календари и т.нар. „Pestblatter” (предупредителни плакати срещу разпространението на чума) били сред най-популярната медицинска литература.
Сър Уилям Ослър и Карл Судхоф започнали да изучават стотици от тези календари. Те се състояли от един лист, астрономически цифри и диаграма на мъж, който „усещал влиянието” на звездите и знаците от зодиака върху всяка част на тялото, включително подходящите зони за кръвопускане. Тези диаграми илюстрирали вените и артериите, които били подходящи за кръвопускане според специфичните заболявания и обикновено включвали кратки указания как да се извърши медицинският разрез. Обяснителните бележки за кръвопускане са една от най-ранните и разпространени теми за дърворезба. Един ранен и добре познат на историците „Aderlassmann” бил изготвен от Йохан Мюлер през 1473. Календарът съдържал дузина подходящи точки за кървене. Всяка от тях можело да се използва в момента, когато Луната навлизала в определен зодиакален знак. Други подобни календари илюстрирали специфичните вени, които могат да бъдат обезкървени. Красива дърворезба от шестнадесети век на математика Йохан Стофер илюстрира 53 точки, където можели да се използват ланцети за кръвопускане.

"Medicina astrologica" оказва голямо влияние върху методите на кръвопускане. Определянето на подходящи моменти за манипулацията се усъвършенствало в края на четиринадесети и началото на петнадесети век, а най-подходящите средства за изчисление били специални диаграми от типа „volvella”.
Снимка на този вид календар може да се види по-долу:

Тези таблици били адаптирани да се носят като колани около кръста, за да се улесни калкулацията. Въпреки точните календари опасностите от кръвопускането изисквало контрол от гражданско, а дори и от национално значение. Уставът разпореждал, че е необходимо всеки лекар да се консултира с таблиците, преди да извърши медицинската манипулация, за да се сведе до минимум вероятността за предизвикване на масивен кръвоизлив.
В продължение на няколко века алманасите били литературното издание, осигуряващо консултации за определяне на благоприятните условия и времето за кръвопускане. Джон Фостър представил произведението си "Man of Signs", демонстрирайки алманах, отпечатан през 1678 в Бостън. Други примери за ранни американски алманаси, илюстриращи подходящи моменти за кръвопускане принадлежат на Даниел Лийдс от 1693 година и на Джон Клап от 1697. Отпечатани са в Ню Йорк. Също като много от средновековните дърворезби изображенията на американските алманаси отразявали гол мъж, заобиколен от дванадесетте зодиакални знаци, всеки от които бил свързан с определена част на тялото (главата и лицето влизали в сектора на Овен, врата - на Телец , ръцете - на Близнаци и т.н.). Посоките, които придружавали фигурата от алманаха инструктирали ползвателя как да открие ден от месеца, съответстващ на знака, мястото на Луната, деня от седмицата и телесната част, регулираща се от този зодиакален знак.