Познания за чесъна, съхранени от гръцката и римската история на медицината

От 42г.

Любопитен е фактът, че древните гърци имат две наименования за чесъна: в "Илиада" Омир нарича лечебното растение „свещената девица“, приписвайки му магически свойства. Древногръцките атлети пък включват лечебното растение като важен компонент в своята хранителна диета, подготвяйки се за състезания. Народът, създал демокрацията приема чесъна като афродизиак, факт, който е напълно възможен. Съвременни изследвания доказват, че консумацията на чесън и неговият сродник – лукът, кара кръвта да се съсирва по-трудно и подобрява кръвообращението. Вероятно това е и причината за пословичната издръжливост старогръцките атлети. Чесънът подобрява кръвооросяването на пениса, а така се повишава и сексуалната енергия.

Древногръцките корени в съвременната медицина

Известен факт е, че при дипломирането си всеки медик полага Хипократовата клетва, задължаваща го морално да прави всичко възможно за здравето на своите пациенти и да не разгласява проблемите им. Гръцкият лекар Хипократ, с научните си (противоречащи на митичните) обяснения за появата на болестите, се счита за основател на съвременната медицина.

Древногръцките лекари често предписват чесън за третирането на много заболявания на дихателната система, в това число срещу бронхит и пневмония. По препоръки на Бащата на медицината чесънът се превръща в силно в лекарския арсенал.

Факт е, че гангрената е тежка инфекция, предизвиквана от бактерията Clostridium welchii. Тя се разпространява скоростно и унищожава поразените тъкани. Инфекцията е често явление, когато прилежащите тъкани страдат от недостиг на кислород и хранителни вещества вследствие на стесняването или разрушаването на кръвоносните съдове. Дори към днешна дата гангрената е опасно заболяване, тъй като, ако не бъде третирана навреме, може да доведе до оперативна намеса и дори до смърт. Така или иначе, около 430 г. пр.н.е. Хипократ пише, че е в състояние да излекува гангрена с чесън.

Употреба на лечебното растение в Римската империя

Рим безспорно е важна политическа и военна сила в световната история. Въпреки това значителна част от културните, медицинските, научните знания на римляните са заимствани от техните съседи гърците. Последните нерядко са поробвани (особено добре образованите от тях) в Древен Рим. Такъв е случаят на Гален, който се грижи за здравето на император Марк Аврелий и е преподавал свои лекции фитотерапия. Именно от гръцкия народ римляните заимстват чесъна, който започва да се ползва като подправка и лекарство.

Любопитен факт - около 42 г. сл. н.е. римският писател Колумела е въвежда името "онионем", от което по-късно произлиза и английската дума "ониън" (на английски onion – лук). Документиран в древни римски медицински източници, че император Нерон използва праз лук, за да се излекува от дразнещия секрет в гърлото си, който му пречи да говори ясно.

Археологическите разкопки ясно доказват какво присъства в менюто на римляните. Изригването на Везувий през 79 г. сл.н.е. разрушава напълно град Помпей. В този град и в Херкулан, унищожен в същия период, са намерени карбонизираните останки от лук и чесън.

Лек срещу циреи на древните римляни

Периодът, когато Римската империя е в разцвета си, чесънът се ползва масово като ефективно терапевтично средство срещу абсцеси и циреи. Скилидките на билката се сушат и стриват. Чесновият прах се смесва с гъша мас и гореща пепел. С получения мехлем се маже засегнатата зона. Някои медицински римски автори са на мнение, че пепелта се слага в лекарството, за да се пробие цирея,  а така чесънът има възможност да проникне в раната и да я излекува. Съвременните изследователи са наясно, че чесънът има силни бактерицидни свойства. По тази причина изглежда римското лекарство наистина може и да е действало. Съмнителна е единствено ролята на пепелта. Все пак и в нея има известно правдоподобност. Пепелта може и да е пробивала циреите, макар че това би ставало по-лесно със скалпел.

Римската чистоплътност… и липсата й

Римляните са всеизвестни инженери, славещи се със своите пътища, строени най-често по права линия, без значение от затрудненията, които създава теренът. Освен това древният народ строи огромни акведукти, за да се гарантира постоянният приток на вода към градовете. Небезизвестни са и обществените римски бани. Чистоплътието обаче е сред привилегиите на висшата класа. Огромна част от населението живее в ужасна мизерия и мръсотия. Хората са непрестанно изложени на инфекции. На практика, хората нямат почти никакви познания за това как да приготвят безопасно и да съхраняват храната си. В следствие на това населението масово боледува при консумация на заразена храна и занижената лична хигиена.

За щастие, голяма част от населението на Древен Рим включвало в диетата си чесъна, който осигурявал в известна степен защита срещу стомашните разстройства. Лечителите, разбира се, също приготвят ефективни лекарства от чесън и лук.

Грък в Англия сред римските легиони

Както стана ясно по-горе римляните дължат много на гърците.  По тази причина едва ли е изненадващ фактът, че главният медик на армията на Юлий Цезар през 55 и 54 г. пр.н.е. е гъркът Педаний Диоскоридес. Той използва изключително често чесъна в борбата със с болестите сред римските легиони, заели се с покоряването на Британия. По съвета на Диоскоридес военнослужещите дъвчат редовно чесън, за да се предпазят от дихателни и белодробни болести, а и като средство за общо подсилване на организма. Издръжливостта също е от огромна важност за дългите преходи, когато трябвало за ден да се изминат по трийсет и повече мили. Влажният климат на Острова навярно е бил съюзник на древните британци, тъй като той се оказва особено негостоприемен на римляните. Чесънът и в този случай им помага да държат на разстояние немалко заболявания. Постепенно употребата на лечебното растение като ценен медикамент е заимствана и от местните жители.

Навярно точно така чесънът достига до Великобритания, освен ако растението не е донесено още по-рано от финикийските търговци. Напълно вероятно е по-късно билката да е играла важна роля при третирането на болести като холера, проказа и тиф, за понижаване на температурата, за премахване микроорганизмите, причиняващи респираторни болести, на бактерията, причиняваща диарията, от която страда в един или друг период немалка част от населението дори към днешна дата.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на лечението с чесън