Познания на древните народи за ушните, носните и гърлените болести

От -1550г.

Може да се твърди със сигурност, че терапията на заболяванията на носа, гърлото и ушите са интригували медиците от различните народи още от незапомнени времена. За това свидетелстват съхранените от историци и изследователи древни медицински документи, които описват, че египетските, гръцките, римските, хиндуистките и византийските медици са третирали (дори хирургически) болестите засягащи тези органи.

Вероятно един от най-старите и ценни от историческа гледна точка писмени медицински източници, касаещи ушните, носните и гърлените болести, е древноегипетският Еберс папирус. В староегипетската фармакопедия Египет могат да се открият описания на бойни рани по темпоралната кост и какво било тяхното отражение върху слуха и говора. Папирусът, датиращ от около 1550 г. пр.Хр. има отделна тема, наречена "Лечения за затруднения при чуване", в която да се открият терапии срещу шум в ушите, световъртеж и понижен слух. Дж. Хоукинс е съвременният изследовател, писал по темата. Неговият труд се нарича „Sketches of Otohistory: part 1 - Otoprehistory: How It All Began”, публикуван през 2004 година.

В Древна Гърция, лекарите и философите са извършвали примитивни анатомични изследвания и теории, с които се стремели да обяснят естеството на заболяванията и как функционира човешкото тяло.

Медикът Алкмеон Кротонски, считан за „баща” на невроанатомията, доста находчиво си обяснявал, че процесът, благодарение на който чуваме, се осъществява посредством въздушните движения, проникващи в ухото, достигайки до определена област в мозъка, която е „отговорна” за слуха. Той смятал, че способността да чуваме е следствие на поредицата „микросътресения”, достигащи и променящи положението на мозъка.

Древногръцкият философ Емпедокъл, който е изброил четирите основни елемента (огън, въздух, земя и вода), е първият, описал структурата на ушната мида. Той наименувал структурата "кохлеа", заимствайки името на органа от това на мида, която се срещала често в Средиземноморието. Въпреки това, откритата от него структура го заинтригувала повече с уникалната и необикновена си форма, отколкото с ролята, която изпълнявала.

Наред с емпиричните изследвания, древногръцкият медик Хипократ проявявал интерес и към отологията. Въпреки това и той, и неговите ученици се интересували повече от това как ушните инфекции повлиявали на другите органи (и най-вече на мозъка и сливиците).   

Аристотел, един от най-известните гръцки философи, дори и без да е притежавал задълбочени познания по анатомия познания, е съставил собствена теория за слуха. Той вярвал, съществува определено въздушно пространство във вътрешното ухо, което започва да резонира при наличието на звук. Според Аристотел това пространство се образувало още при раждането, хората, при които то отсъствало - страдали от глухота.

Във времето на Римската империя, лекарите разчитали изключително много на медицинското познание на гърците. Те използвали елинските учения, като към тях се внасяли и някои нови открития. Така например, Авъл Конелий Целз около първи век от новата ера, за пръв път е описал тонзилектомия (оперативна манипулация по отстраняване на сливиците), която медикът е извършвал само с помощта на пръстите си. Той описал и някои нови техники за лечение на шум в ушите, за премахване на чужди тела от външния слухов канал, както и някои хирургически манипулации при атрезия (липса на естествен отвор) на външния ушен канал.

Гален, личният лекар на римския император Марк Аврелий, също е проявявал интерес към оториноларингологията. Древноримският медик е извършвал дисекция на уши на кучета и маймуни. Дори без микроскоп, той е съумял да изследва вътрешното ухо, чиято структура той нарекъл “Creta Labyrinth”,  ("критски лабиринт"), признавайки своето невежество по отношение на функционирането на този фин орган.

След разпадането на Римската империя, много малко факти и открития били „добавени” към вече съществуващото медицинско познание за естеството на заболяванията на носа, гърлото и ушите през Средновековието. Едва през шестнадесети век, по време на Възраждането започнали да се появяват любопитни картини и скулптури, които подпомогнали анатомичните изследвания на изследователи като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Евстахио и Фалопий.