Полезност и въздействие на акупунктурата от гледна точка на съвременната медицина

От 1976г.

Акупунктурата е древна китайска медицинска техника, ползвана за контрол на болката и подобряване на общото здравословно състояние. Техниката е въведена от традиционната китайска медицина около 2500 г. пр.н.е. в Китай, а в края на 20 век се е разпространила в различни райони по света.

Акупунктурата може да се определи като медицинска техника, която по своеобразен начин включва древната дуалистична китайска философия за Ин и Ян. Ин, женското начало, е пасивна и тъмна. Тя се представлява от земята, а Ян е мъжкото начало. Ян въплъщава активността, светлината и се представлява от небесата. Силите на Ин и Ян според китайските медици действат в човешкото тяло, приобщавайки го като част от Вселената. Болестите и физическата дисхармония се причинявали от дисбаланс на тези две сили в организма. Дисбалансът на Ин и Ян води до блокирането на жизнената енергия (известна като Чи) в организма. Тя протича през 12 меридиани (или пътища) в тялото. Местоположението на всеки от тях „отговаря” на местоположението на определени органи и системи от тялото. Акупунктурата е предназначена да повлияе на разпределението на Ин и Ян в тези канали, така че Чи да циркулира свободно и в хармония.

Акупунктурата (иглотерапията) се осъществява посредством метални игли с различна дължина (от 1,5 до 12 см) и дебелина (от 0,3 до 0,5 мм). Те се забиват в кожата или подкожните тъкани в определени точки, които според традиционната китайска медицина наброяват 664. Древната терапия се е прилагала при третирането на болести на централната и периферната нервна система, сърдечно-съдови заболявания, диабет и някои алергични състояния.

Любопитна информация относно акупунктурата се появява през 1976 година, когато руският журналист А. Янгел е написал статия в списание „Техника молодежи” (брой 10), в която подробно е описал появата на нов вид акупунктура, наречена аурикулотерапия, който се осъществява чрез убождания на около 100 точки на ушната мида, които са свързани с почти всички органи в тялото ни. За съставянето на статията си той се е позовал на научните трудове на медиците Н. Митрофанова, Вл. Беляев, В. Бульонов, Вл. Загрядски. Те са обобщени в любопитно изследване. В него руските лекари са изпробвали акупунктура на ушните миди при лечение, целящо да се постигне отказ от тютюнопушене. Опитите се провели с участието на 61 доброволци, пристрастени към никотина. След 3-4 процедури 19 от тях се отказали изцяло от вредния навик, а 31 започнали да задоволяват никотиновия си глад с 3-5 цигари. Това изследване се оказало от голяма важност, тъй като резултатите от него били доста обещаващи и вдъхнали сила на много пушачи да се борят срещу порока си.

Въпреки обещаващите резултати от това изследване, добре е да се има предвид как би могло (и дали е възможно) да се обясни въздействието на акупунктурата върху човешкия организъм от гледна точка на съвременната медицина. За тази цел могат да се изложат някои факти. И така, лечебната техника отразява философията на древните китайци да се въздейства и лекува чрез външни методи върху недостъпните (и непознати за традиционната китайска медицина) функции на организма. Начините за насочване на определено въздействие, което да подобри състоянието на даден орган или система от гледна точка на физиологията е невъзможно. Това се осъществява единствено чрез дразненето на рецепторите в кожата, които преминават през централната нервна система.

Лекарите, занимаващи се не само медицинска практика, но и с научни наблюдения и изследвания също не са единодушни в мненията си относно въздействието и полезността от акупунктурата от гледна точка  на съвременната медицина. В началото на 20 век група американски учени (анестезиолози) от университета във Флорида подложили акупунктурата на цялостно клинично изпитване. В края на експеримента те стигнали до заключението, че древната китайска практика упражнява въздействието си върху доброволците чрез внушение (тип плацебо ефект). В техните изследвания терапията намалявала значително оплакванията на 50% от участващите, но 2 месеца по-късно две трети от почувствалите облекчение се явили с първоначалните си оплаквания.

От гледна точка на патофизиологията (медицинска наука за болестните изменения на организма) дразненето на определена точка от тялото е невъзможно да се упражни рефлексно действие в прилежащите органи и системи.

Въпреки споменатите по-горе факти, обсъждащи полезността и въздействието на акупунктурата от гледна точка на някои съвременни медицински направления, фактът че лечебната практика съществува и се прилага от векове е неоспорим. Добре е да се има предвид, че зад успеха или неуспеха на всеки лечебен метод стоят различни фактори. По тази причина приложението на определен лечебен метод не може да бъде прието или отхвърлено единствено въз основа на статистически данни. Изборът на метод на лечение е личен, отговорността да се посрещнат последиците от този избор – също.