Популяризиране на ваксинацията на Едуард Дженър

От 1799г.

Едуард Дженър заминава за Лондон в търсене на доброволци, на които да приложи ваксинация. В продължение на три месеца той не открива нито един. В Лондон ваксинацията става популярна чрез дейностите на други медици, особено на хирурга Хенри Клайн, на когото Дженър е дал инокулант. През 1799 година лекарите Джордж Пиърсън и Уилям Удвил започват да подкрепят и да препоръчват ваксинирането на своите пациенти.

Едуард Дженър провежда национално проучване в търсене на доказателства за устойчивостта на вариолизацията при лица, които са преболедували едра шарка при кравите. Резултатите от това проучване потвърждават теорията му. Въпреки някои грешки, много противоречия и клевети, ваксинацията се разпространява бързо в Англия, а след 1800 година процедурата достига и много европейски страни.

Въпреки че нерядко се усеща липсата на доставки, Дженър изпраща ваксини на много свои колеги, пожелали да се сдобият с новоразработения медикамент. Д-р Джон Хайгард получава ваксината на Едуард Дженър през 1800 година и изпраща част от материала до Бенджамин Уотърхаус, който е професор по физика в Харвардския университет. Уотърхаус въвежда ваксинацията в Ню Ингланд и след това убеждава Томас Джеферсън да я изпробва в щата Вирджиния. Уотърхаус получава голяма подкрепа от Джеферсън, който го назначава в Американския институт по ваксините, създаден да управлява американската програма по ваксинация.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата
• История на Едуард Дженър