Популяризиране на употребата на витамините в САЩ след 30-те и 40-те години на 20 век

От 1930г.

През далечната 1941 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт свикал националния конференция, на която били обсъдени въпросите, касаещи недостатъците в диетата на американците. "През последните години", написал той: "учените са направили изключителни открития, сред които е определянето на оптималния вид и количеството храни, необходими за поддържането на добро здраве и жизненост. И въпреки различните проучвания, налице е тревожната информация, че тук, в САЩ недохранването е важен и сериозен проблем".  

Изследванията, които водели до това неприятно заключение, били базирани на информацията от различни проучвания, касаещи храненето и разходите на американските домакинства в средата на 30-те години на 20 век. До тогава хранителната стойност на различните продукти не била изяснена. В началото на 1941 година се появила първата таблица, описваща препоръчителния дневен прием на шест витамина и два минерала, изчислено в милиграми. С това нововъведение станало ясно, че американската диета от 40-те години на 20 век е недоимъчна.

Американската институция, занимаваща се с изучаването на домакинствата, представила своята публикация „Храним ли се здравословно?”. След това бил съставен доклад, описващ хранителния режим на домакинствата в САЩ. Той заключил, че само една четвърт от семействата в САЩ се радват на диета, която би могла да се класифицира като "добра и пълноценна". Според учените добрата хранителна диета превишавала с 50% утвърдените до този момент минимални изисквания за седемте основни хранителни вещества - протеини, желязо, калций и четирите витамина (открити до 40-те години на 20 век). Тези изчисления били направени чрез проучвания, осъществени с доброволци и в лабораторни условия с опитни животни. Благодарение на ценните данни диетолозите коригирали препоръките си за оптималната диета, съобразявайки се с различните потребности на кърмачетата, децата, тийнейджърите, бременните и кърмещите жени и хората, водещи заседнал или активен начин на живот.

Присъстващите на американската конференция по храненето били изненадани да чуят за наличието на т.нар. „инертни калории”, постъпващи в диетата на домакинствата от белия хляб и захарта. Модерното производство на брашно в САЩ лишавало хляба от неговите естествени витамини и минерали, което от своя страна, не осигурявало на американците нужната питателност. Като незабавно решение на този проблем, конференцията предложила разработването на т.нар програми за „обогатяването” на някои храни по изкуствен път, за да им се осигури оптималното количество полезни вещества. Правенето на полезно брашно, например, започнало в края на 1930 година като то „получило” витамини от група В (тиамин и ниацин), които станали широко достъпни за щатите в насипно състояние благодарение на промишления синтез.

Ако трябва да бъдем искрени, хлябът определено не бил първият продукт в САЩ, обогатен с витамини. Скоро след хляба (около 1930 година) се появило и мляко с добавен витамин D. Други такива продукти били някои любими американски зърнени закуски с прибавени витамини D и B1, който се появили на пазара през 1938 година. Новите технологии позволявали витамините да се добавят във всякакви храни и напитки, а до края на 20 век експертите трябвало да оценят дали техните мерки били успешни, или не.

Статията е част от историята на:

• История на витамините