Елвис Пресли - живот, подвластен на здравословни проблеми и злоупотреба

От 1958г. до 1977г.

Елвис Пресли е име, което е добре познато както на по-старото поколение, така и на по-младото. Той е иконична фигура от света на музиката и животът и смъртта му винаги са предизвиквали огромен интерес. Дори десетилетия след неговата кончина почитателите му не могат да приемат ранната му смърт и начина, по който си отива от този свят.

Кралят на рокендрола умира на 16 август 1977 г., намерен в дома си от своята годеница Джинджър Олдън. Веднага в общественото пространство се завъртат спекулации и теории за причината за неговата смърт. Едната, която е и официална на патоанатомите, извършили аутопсията, че Пресли е починал от сърдечен удар. Другата версия, поддържана от широката общественост, е, че певецът умира вследствие предозиране с наркотици и лекарства. Тази разпространявана от журналисти и общественици теория провокира властите да повдигнат обвинения в убийство срещу личния лекар на Елвис д-р Джордж Никопулос (д-р Ник). Адвокатът на доктора кани като експерт на защитата д-р Форест Тенант, който е един от малкото тогава специалисти, изучаващи влиянието на опиоидите, предписвани за болка. Той отблизо се запознава с медицинската история на Елвис Пресли и години по-късно разкрива подробности за състоянието на Краля на рокендрола.

Последните години от живота на Елвис Пресли

Какво показва докладът от аутопсията

Какво показва токсикологичният анализ

Медицинската история на Елвис Пресли от раждането до смъртта

Причини за влошаването на здравето на Елвис Пресли

• Травма на главата
• Автоимунно възпалително заболяване
• Злоупотреба с наркотици и лекарства

Последните години от живота на Елвис Пресли

Последните няколко години от живота на Елвис Пресли представляват картина от неколкократни хоспитализации и неконтролируемо влошаващо се здравословно състояние. Хора от екипа и обкръжението му свидетелстват, че Краля на рокендрола, особено през последните три години преди смъртта си, не можел физически и психически да функционира нормално, по време на изпълненията си не бил в състояние да пее и произнасянето на текстовете на песните било неразбираемо, едва стоял прав на сцената и благодарение на микрофона успявал да се задържи.

• Поради натоварения си график певецът се нуждаел от един набор от лекарства, които да му помогнат да бъде в кондиция, след като се събуди и преди участие, и друг набор от медикаменти, които да му помогнат да заспи и да го успокоят след представление.
• Въпреки че официално лекарят до него бил д-р Никопулос, когато той не е наоколо, многобройни "услужливи" доктори винаги били готови да помогнат на Елвис с всичко, от което се нуждаел. Своята пристрастеност към амфетамините и различните лекарства Пресли оправдавал със заблудата, че щом те му се предоставят от лекари посредством рецепта, значи всичко е наред и той не е като онези наркомани, които намират необходимата им доза на улицата.
• Д-р Ник твърди, че за да контролира по някакъв начин приема на лекарства от страна на Елвис, се принудил да му дава плацебо под формата на фалшиви инжекции и хапчета. Докато пътувал за поредното си участие, Пресли толкова се притеснявал дали ще може да спи достатъчно, за да представи добро шоу пред публиката, че искал винаги допълнително едно или две хапчета. Д-р Ник казва, че бил принуден да стигне до положението да моли производителя на болкоуспокояващото дилаудид (хидроморфон) да изработи специална партида на лекарството без активната съставка за Краля на рокендрола.
• Елвис Пресли има два особено тежки момента в живота си - смъртта на майка му и разводът с Присила Пресли. Той бил изключително близък със своята майка и приема много трудно нейната кончина. Тя умира на 14 август 1958 г. на 46-годишна възраст вследствие хепатит и сърдечна недостатъчност. През 1971 г. певецът се разделя с жена си Присила. След като тя го напуска, поведението му става още по-непостоянно и той все повече затъва в хватката на наркотиците и лекарствата. Бракът им приключва официално на 9 октомври 1973 г.
• Кариерата му сериозно се разклаща, често се налага да бъдат отменяни участия и концерти заради влошеното здравословно състояние на роклегендата. Въпреки това той се стреми да изпълнява ангажиментите си, през юни 1977 г. издава последния си сингъл "Way Down", записва два концерта за телевизионно предаване.
• На 16 август 1977 г. Елвис Пресли е открит от годеницата си Джинджър Олдън на пода на банята му. Той умира на 42-годишна възраст.

Какво показва докладът от аутопсията

Аутопсията на Елвис Пресли е направена в Баптиската мемориална болница (Baptist Memorial Hospital) в Мемфис в същия ден, в който е установена смъртта. В доклада са описани 20 патологични диагнози - кардиомегалия (разширяване на сърцето) с хипертрофия на лява камера, лека до умерена коронарна атеросклероза, белодробен оток, лека белодробна аспирация, хепатомегалия (увеличен черен дроб), дължаща се на мастна метаморфоза на органа, лека спленомегалия (увеличен далак), теросклероза на бъбреците, нефросклероза ("сбръчкване" на бъбреците), папиларна некроза, атеросклероза на аортата и церебралните артерии, послесмъртни петна в горната половина на тялото, капилярна конгестия (кръвонапълване) и петехиална кожа (многобройни малки подкожни кръвоизливи), двустранна хемоза (възпаление на конюнктивата или мембраната, заобикаляща очната ябълка), лек стомашен кръвоизлив, дефицит на антитрипсин (генетично заболяване, което може да провокира появата на белодробно заболяване, най-често емфизем).

Един от основните изводи е, че певецът е имал тежки сърдечни и сърдечносъдови заболявания. Патолозите установили след микроскопско изследване на белите му дробове рядък интерстициален лимфоиден възпалителен инфилтрат, най-вече под епитела на бронхите. Те го тествали и за имунна недостатъчност и резултатите показали, че Краля на рокендрола страдал от хипогамаглобулинемия - рядка биологична аномалия, при която се наблюдава дефицит на гамаглобулини, протеини на имунитета, като Т-клетки и В-клетки (лимфоцити). Д-р Тенант заключава на базата на данните от аутопсията и на медицинската история на Пресли през последните 10 години от живота му, че певецът е страдал от автоимунно възпалително заболяване.

Какво показва токсикологичният анализ

Патолозите взимат проби от кръвния серум, тъканите и урината на Елвис и ги изпращат на най-престижната и точна лаборатория по онова време в САЩ BioScience Laboratories във Ван Нуис, Калифорния. Открити са 10 различни лекарства - кръвният серум на Елвис съдържа диазепам, кодеин, метаквалон, етхлорвинол, фенобарбитал, етинамат, бутабарбитал, пентобарбитал и др. Например кодеинът е 10 пъти над допустимите концентрации. На основата на тази информация настъпва противоречие, защото официалната причина за смъртта на Елвис Пресли е сърдечен удар и затова се разгаря спор от какво всъщност е починала роклегендата. Този спор "живее" до 1994 г., когато щатът Тенеси (певецът умира в Мемфис, Тенеси) се разпорежда да бъде направена пак аутопсия. Извършва я д-р Джоузеф Дейвис и неговото заключение е, че Краля на рокендрола е починал вследствие сърдечен удар. Това слага край на спекулациите. Мотивите на специалиста са, че смъртта е настъпила мигновено. Позицията, в която е намерено тялото, подкрепя това становище, тъй като преди припадъка Елвис бил в седящо положение, паднал е напред и гърбът му бил във въздуха, т.е. той е починал още преди да докосне пода. Ако е предозирал с наркотици и лекарства, щеше да изпадне в състояние на нарастваща сънливост и смъртта да настъпи по-късно.

Други фактори, които подкрепят теорията за смърт вследствие инфаркт, са затлъстяването, което особено в последните месеци от живота на Елвис е значително и това е натоварвало изключително сърцето; липсата на белодробен оток (ако е налице такъв, това е признак за свръхдоза); и по тялото е констатирано трупно вкочаняване, което било минимум от 2 часа.

Мнението на д-р Форест Тенант, участвал в защитата на личния лекар на Пресли, е, че медикаментите имат голяма роля болното сърце на певеца да спре. В наши дни вече е известно, че опиоидите влияят на сърдечната проводимост и са в състояние да причинят внезапно фатално спиране на сърцето при наличието на сърдечна аритмия. Особено, ако се приемат заедно с други лекарства.

Установено е, че кодеинът в серума на Краля на рокендрола е 10 пъти над нормата. Той се метаболизира от чернодробния ензим цитохром P 450-2D6 (CYP2D6). В случай, когато ензимът е дефектен, кодеинът се натрупва до токсични нива в кръвта, защото преобразуването му в морфин не протича както трябва. Големите количества кодеин водят до сърдечна аритмия и наличието на други медикаменти и увредено сърце допълнително влошават ситуацията. Докладът от аутопсията показва, че съотношението на кодеин и морфин в кръвта на Елвис е 36 към 1. Тази информация навежда на мисълта, че ако певецът е имал нормален чернодробен метаболизъм, серумното ниво на кодеина щеше да е по ниско, а това на морфина щеше да е много повече. Изводът, който прави д-р Тенант, е, че Пресли трябва да е имал CYP2D6 дефект. Болничните картони на роклегендата сочат, че той бил алергичен към кодеин и реагирал силно на медикамента. Освен това избягвал употребата на алкохол, тъй като ставал агресивен след неговата употреба, а е известно, че хората с цитохромни метаболитни дефекти имат непоносимост към спиртните напитки.

Медицинската история на Елвис Пресли от раждането до смъртта

• Кралят на рокендрола е роден на 8 януари 1935 г. в Тупело, Мисисипи. Не е много известен фактът, че имал брат близнак, който умира при раждането. До 32-годишна възраст не са отбелязани значителни здравословни проблеми. Но от късните си тийнейджърски години нататък той приема много мазнини, въглехидрати, употребява амфетамини, успокоителни и опиоиди, спи недостатъчно. На 32 години Елвис се оплаква от световъртеж, безсъние и болки в гърба. Поставена му е диагноза лабиринтит (възпаление на вътрешното ухо) и хипертония. Малко след това е диагностициран с тонзилит (възпаление на сливиците). През 1970 г. личният му лекар открива инфекция на ириса и увеит, две години по-късно има 2-3 епизода на простатит. Оплаква се от прогресивно главоболие и болки в лумбалния гръбначен стълб от 1967 г. до смъртта си. Направени рентгенови снимки показват, че има изпъкналост на диска в L4. Глабоволието му е вследствие тежка травма на главата.
• От 1973 г. нататък здравето му започва да се влошава прогресивно. На 15 октомври същата година е приет в Баптиската мемориална болница в Мемфис в полукома, с жълтеница, изразен оток на лицето, тежък респираторен дистрес и подут корем. Чернодробните му тестове показват завишени стойности, което подсказва някаква форма на хепатит. Певецът посещава лекар на Западния бряг, който лекува болките в гърба му с меперидин (демерол) и кортизон. Елвис развива синдром на Кушинг вследствие натрупването на кортизон в тялото му и започва да се подува. Кръвните му тестове сочат надбъбречна недостатъчност, породена от прекомерното приложение на лекарството. Лекарите подозират, че стомашната му язва и хепатитът също са предизвикани от излишъка от кортизон. Предписан му е метадон, за да се откаже от опиоидите и да потисне абстиненцията. Преди да бъде изписан от болницата, му откриват и глаукома на двете очи. Офталмолог му изписва специални очила, предписват му и медикаменти за болка (съдържащи меперидин, метаквалон и хидроморфон) и сън (съдържащи етинамат, хидроксизин, проксифен).
• След престоя си в болницата Пресли се чувства сравнително добре. Но в началото на 1974 г. здравето му отново се влошава. В началото на 1975 г. отново е хоспитализиран, проблемите му с хипертонията продължават, има висок холестерол и мегаколон (разширение на дебелото черво).
• Личният лекар на Пресли д-р Никопулос назначава медицинска сестра, която да бъде плътно до певеца и да се грижи за него както в имението му Грейсленд, така и по време на турнета. Краля на рокендрола се влошава психически и физически и му е трудно да се обслужва сам. Докторът прави схема, по която се разпределят лекарствата му, а сестрата трябва да му ги дава и да следи да не приема нищо друго. По време на шоу в Лас Вегас Пресли колабира, сестрата подозира, че е налице предозиране и понижена респирация. На 21 август 1975 г. певецът отново е приет в болница. Установено е ново заболяване - хронична обструктивна белодробна болест (емфизем), въпреки че Краля е непушач. В началото на 1976 г. роклегендата се чувства толкова изтощен, че не напуска спалнята си дълго време.
• През януари 1977 г. се възстановява донякъде. Седмици преди да почине се разболява, докато е в Луизана на турне. Проявява симптоми на чревен грип, гадене. Последното му влизане в болница е на 1 април същата година. Към многобройните му заболявания се прибавя и анемия.

Причини за влошаването на здравето на Елвис Пресли

След разглеждането на медицинската история на Елвис Пресли все по-ясно се очертават причините, които са предизвикали влошаването на неговото здраве. Става ясно, че в организма на певеца е работел болестен процес, който е засегнал стомаха, гръбначния стълб, очите и черния дроб. Лекарите, които полагали грижи за здравето му, не са знаели, че той вероятно има прогресивно автоимунно възпалително разстройство. В тогавашните години понятието автоимунитет едва е започвало да се прокрадва.

Травма на главата

Най-подцененият фактор, причинил лошото здравословно състояние на роклегендата, е травма на главата, като са документирани няколко случаи на сериозно нараняване в тази област. Първият е през 1956 г., когато на бензиностанция почитатели обграждат звездата с молба за автографи. Служителят на станцията моли Пресли да измести колата си, той се съгласява, иска минута време, но продължава да се подписва. Служителят се ядосва и удря Елвис в лицето, двамата си разменят удари и след това са арестувани. Вторият случай е през същата година, когато строителен работник напада Краля на рокендрола в хотел в Толедо, за да впечатли момиче. Певецът получава сериозни наранявания и през 1958, когато играе с група мъже груби "военни игри", измислени от самия него. Свидетели разказват, че Пресли е съборен на земята от удар с цяло тяло на един от участниците. Последният случай е от 1967 г. и е описан като най-сериозният. В Бел Еър, Лос Анджелис, се спъва в кабела на телевизора в банята и удря главата си във ваната. Не е известно колко време е в безсъзнание, но като се осъзнава, има подутина колкото топка за голф на главата си.

В наши дни вече е известно, че множествена травма на главата може да предизвика автоимунно възпалително разстройство, което може да засегне всеки орган в тялото. Днес за подобно състояние се използват термините хронична травматична енцефалопатия, мозъчно сътресение и травматични мозъчни наранявания (TBI). Симптомите след подобна травма са загуба на памет, ирационално и нелогично поведение, обсесивно-компулсивно поведение. Факт е, че Елвис Пресли е проявявал някои от тях - раздавал луксозни подаръци на непознати, водел въображаема кампания срещу наркодилърите, изведнъж решавал да пътува със самолет. Така импулсивно взел решението през 1970 г. да посети и президента Ричард Никсън без предварителна уговорка.

Краля на рокендрола постоянно се оплаквал от главоболие, болка по цялото тяло и от безсъние. Тези три симптома са характерни за пострадалите от травматично мозъчно нараняване.

Автоимунно възпалително заболяване

Според д-р Тенант роклегендата е отключила или ускорила своето автоимунно възпалително заболяване след травмата на главата от 1967 г. Смята се, че нараняването причинява такова разтърсване на мозъчната тъкан, че част от нея изтича в общото кръвообращение през кръвно-мозъчната бариера. Тя не бива да попада там, защото играе ролята на антиген за останалата част от тялото, токсична е за него. Когато се случи точно това, мозъчната тъкан се възприема като инфекциозен агент и започват да се образуват антитела. Те от своя страна се обръщат срещу организма и атакуват нормалната тъкан - стави, очи, черен дроб, сърце. Организмът на Елвис вероятно е претърпял многоорганни атаки, ако се съди по медицинската му история. Пресли страдал от хипертония и атеросклероза независимо от автоимунното заболяване, но последното е ускорило процеса.

Злоупотреба с наркотици и лекарства

Известно е, че Елвис Пресли изпада в кома най-малко 4 пъти вследствие свръхдоза и се наложило да бъде реанимиран. След предозиране, ако човекът оцелее, има опасност от увреждане на мозъка заради липсата на кислород.

Още в тийнейджърските си години роклегендата започва да злоупотребява с наркотици. Той използва амфетамини и в периода, когато е в казармата, пристрастяването му към тях ескалира.

След уволнението си започва да пие. Макар и да не го правел редовно, в случаите на употреба консумацията била прекомерна. В пияно състояние Пресли ставал агресивен, имал физически сблъсъци с хора от обкръжението си.

Злоупотребата с наркотици и успокоителни нараства след удара във ваната през 1967 г., като след него добавя и опиоиди. Той разполагал с цяла кохорта лекари, фармацевти и зъболекари, които му предписвали медикаментите с рецепта и ги доставяли.

>>> Превенция на зависимостите

Има две основни причини, поради които човек стига до злоупотреба с наркотици и медикаменти. Едната е за да достигне до еуфория, да избяга от скуката или стресиращия живот. Другата е желанието за притъпяване на странни чувства, усещания, състояния. По думите на д-р Тенант страдащите от травматично мозъчно възпаление употребяват много лекарства, често на случаен принцип, в желанието да лекуват множеството симптоми, усещания и чувства, които ТВI може да провокира.

Обобщението, което може да се направи, е, че Елвис Пресли е страдал от кумулативна (всяко допълнително нараняване увеличава риска и симптоматиката) травма на главата, последвана от автоимунно възпалително заболяване. Това не е било известно или признато по негово време. Предозирането с лекарства води до аноксия на мозъка (лишаване от кислород), а това от своя страна задълбочава проблема с мозъчната дисфункция, провокирана от травма. Роклегендата вероятно е разбирал, че състоянието му е много сериозно, но не е знаел каква е причината и е притъпявал проблемите си с нездравословни хранене и начин на живот и със злоупотреба на наркотици и лекарства.