Последнитe дни на Ленин: Как и от какво умира

От 1921г. до 1924г.

Първият знак за наличието на някакъв здравословен проблем, който за 2 години превръща Ленин в слаб и слабоумен човек и дори го изпраща в гроба, се появява през 1921 г. Страната преживява последиците на гражданската война, а управлението преминава от военен комунизъм към новата социално икономическа политика. Лидерът на съветското правителство, чиито пламенни слова неотдавна пленяват цялата страна, започва да се оплаква от главоболие и умора. По-късно се появява скованост в крайниците и дори пълна парализа, неочаквани изблици на нервна възбуда, по време на които Ленин ръкомаха и говори глупости… По време на тези пристъпи руският първенец комуникира с околните само с три думи "скоро", "революция" и "конференция"…

Ленин бива прегледан дори от лекари от Германия, но нито медиците гастербайтери, нито руските светила в медицината успяват да му поставят някаква диагноза. Иля Збарски, синът на асистента по биохимия Борис Збарски, който балсамира тялото на Ленин и дълго време ръководи лабораторията на Мавзолея, е запознат с историята на заболяванията на великия революционер и я описва в книга. Там той пише, че в края на 1922 г. състоянието на руския държавен глава се влошава и вместо правилна реч, от устата на Ленин излизали само нечленоразделни звуци. След известно подобрение през февруари 1923 г. Ленин получава пълна парализа на дясната ръка и десния крак. Някога ясният му поглед става безизразен и глуповат. Германските и руските лекари са безпомощни.

През пролетта на 1923 г. Ленин е транспортиран до Горки, всъщност за да умре. На снимката, направена от сестра му 6 месеца преди смъртта му, виждаме мъж с диво лице и лудост в очите. Той вече не може да говори, измъчват го кошмари и понякога дори крещи насън. На фона на известното подобрение на 21 януари 1924 г. Ленин чувства обща отпадналост и немощ… При прегледа след обяда лекарите не откриват никакви тревожни симптоми. Но около 18 часа вечерта състоянието му рязко се влошава, появяват се конвулсии, а пулсът му скача до 120-130 удара в минута. Около 18.30 температурата на тялото му се покачва до 42,5°С, а в 18.50 лекарите установяват часа на смъртта му.

Какво се случва на една от най-необикновените и влиятелни фигури през първата половина на XX век? Лекарите предполагат, че епилепсия може да е една от възможните диагнози. Други са болест на Алцхаймер, множествена склероза и дори отравяне с олово от куршума, изстрелян от Фани Каплан през 1918 г. Един от двата куршума е премахнат от тялото на Ленин след смъртта му и е установено, че той е наранил лопатката му, засегнал е белия дроб и е минал в непосредствена близост до жизненоважни артерии. Предполага се, че може да е причинил преждевременна склероза на каротидната (сънна) артерия, което се констатира едва при аутопсията. Нарушенията в каротидната артерия във вътречерепната й част означават, че кръвта просто не можела да тече – кръвоносният съд се превръща в плътна бяла струна.

Но симптомите на болестта не са като при обикновена съдова склероза. През първите фази на заболяванието на Ленин, то най-много напомня на прогресивна парализа поради мозъчните увреждания, причинени от късни усложнения в следствие на сифилис. Иля Збарски обръща внимание на факта, че е възможно именно това да е диагнозата: някои от медициите, поканени да прегледат и лекуват Ленин, специализират в областта на сифилиса и лекарствата, предписани от тях, се използват през тази епоха именно за лечение на венерическото заболяване. Но някои факти са в противовес с тази теория.

Ленин в ковчега, изложен за поклонение

Две седмици преди смъртта на Ленин, на 7 януари 1924 г., по инициатива на Ленин съпругата и сестра му украсяват коледно дърво за децата от околните села. Самият той се чувства добре и е изведен навън в инвалидната си количка и дори взима участие във веселбата в зимната градина на имението му. През последния ден от живота си той откъсва сам с лявата си ръка страница от календара.

След резултатите от аутопсията, професорите заявяват официално, че няма никакви следи от сифилис в тялото му. Но съществуват явни съмнения, че тогавашните управници просто са искали да запазят яркия му и почти "обожествен" образ непокътнат пред обществото. Темата е чувствителна дори днес. Загадката обаче може да бъде решена (при желание от страна на съвременното руско правителство), тъй като в бившия Мозъчен институт се съхраняват проби от мозъчната тъкан на съветския лидер.

Още преди смъртта на Ленин другарите му започват да се домогват до властта. Според слуховете руският лидер напуска Горки само веднъж (на 18-19 октомври), макар болен и частично неподвижен. Официално отива в Москва на земеделско изложение.  Неофициално търси в Кремъл документи, с които да компрометира Сталин, който отдалеч се опитва да си подсигури неговия пост.

Три дни след смъртта на Ленин, първият мавзолей вече е 3 м висок

Лидерите на Политбюро започват да обсъждат погребението на Ленин още през 1923 г., когато той е още сравнително добре. Ясно като бял ден е, че церемонията трябва да бъде много тържествена и ярка, но какво да направят с тялото му? Кремация по пролетарски и антиправославен обичай или да бъде балсамирано по последен писък на науката? Е, след аутопсията в тялото на Ленин са инжектирани 30 части формалдехид, 10 части алкохол, 20 части глицерин, 10 части цинков хлорид и 100 части вода.

На 23 януари пред ковчега с тялото на Ленин се тълпят хиляди хора, въпреки хапещия студ, а след това той е качен на траурния влак (съхраняван днес в музей) и е закаран до Дома на профсъюзите. В това време близо до стените на Кремъл на Червения площад се подготвя теренът за изграждането на първия мавзолей – замръзналата земя е взривена с динамит. Във вестниците от това време пише, че за един месец мазволеят е посетен от около 100 000 души и пред вратата му все още се вие огромна опашка от желаещи. Тогава в Кремъл започват да мислят отчаяно какво да правят с тялото, което в началото на март вече е загубило представителния си външен вид… 

Но това отново е друга история, която можете да научите тук > > >

по статията работи: Величка Мартинова