Постижения на древния римски лекар Аретeй от Кападокия

от 29 юни 2017г.

Аретий Кападокийски вероятно е най-великия лекар в гръко-римската античност след Хипократ или поне равен по слава на Гален. Той е роден в Кападокия – регион в източната част на Мала Азия, но изучава медицина в Александрия, а по-късно практикува и в Рим.

Според някои източници Аретий принадлежи към Пневматичната школа в медицината, чиито привърженици вярват, че животът съществува благодарение на т. нар. пневма или "жив въздух". Основател на тази школа е Атеней от Киликия (I век), който вярва, че дисбалансът на четирите телесни течности – кръв, флегма, жълт жлъчен сок и черна жлъчка, нарушават пневмата, като състоянието се характеризира с анормален пулс. Въпреки това на практика Аретей принадлежи към Еклектичната школа, чиито членове подбират от предхождащите ги медицински трактати онези практики, които смятат за най-рационални.

Двата трактата на Аретий, De causis et signis morborum acutorum et diuturnum (За причините и симптомите на острите и хронични заболявания), състоящ се от 4 тома, и De curatione morborum acutorum et diuturnorum (За лечението на остри и хронични заболявания), също в 4 тома, са написани на йонийски диалект и се отличават с яснота и простота на описанията, които напомнят много на трудовете на Хипократ, както по изказ, така и по методите за лечение, които предлага.

Не съществува друг античен автор, който да надминава Аретий в живото описание на болестите. Той пише по начин, достоен за уважение, за заболявания като плеврит с емпием, астма, пневмония, удар, параплегия, тетанус, истерия, епилепсия, диабет, подагра, дифтерия и други. Нещо повече, той е най-ранният медицински автор, който прави разлика между предаване на дадено заболяване чрез пряк контакт (зараза) и пренасянето му по въздушно-капков път (инфекция).

Аретий навлиза в изключително големи подробности, когато обсъжда дадена диагноза, като методите му на лечение се основават до голяма степен на личния му опит и като цяло са доста прости. Той отдава голямо значение на внимателното контролиране на диетата, редовните упражнения, масажите и леките наркотични препарати, като не се колебае да използва опиум, субстанции, които предизвикват повръщане, слабителни, кръвопускане и каутеризация (обгаряне на тъкани).

Приносът му за ендокринологията също е значим. Освен че описва подробно заболяването диабет, неговите писания за семенната течност, която той определя като основната характеристика на мъжкия пулс, са също много важни. В трудовете му четем:

"Именно семенната течност е източникът на жизненост, който ни кара да бъдем мъже, разгорещени, със здрави крайници, космати, със силен глас, одухотворени, силни в мисълта и действието, които са отличителни черти на мъжете. В случаите, когато семенната течност и нейната жизненост липсват, мъжете се съсухрят, гласът им се изостря, губят косата и брадата си и стават изнежени като евнуси."

Въпреки това, начинът, по който Аретий успява да опише с толкова висока точност тези патологични състояния, остава неизвестен.

Изключително малко се знае за личния живот на именития римски лекар и дори точния век на неговото рождение е неизвестен. Повечето учени твърдят, че той е живял и практикувал през II век, но има и такива, които отнасят делата му към III век. Според предходните хипотези Аретий е съвременник на основните източници за живота му, които описват богатите медицински познания на медика. Трябва да отбележим, че имайки предвид сравнително малкия брой клинични случаи, с които се сблъскват древните лекари, богатият опит, който те натрупват, е забележителен.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на: