Появата на първия коронарен стент и ролята на "Джонсън и Джонсън" за развитието на кардиологията

От 1978г.

Определено може да се твърди, че американската компания "Джонсън и Джонсън" ("Johnson & Johnson") имала голям принос в развитието на съвременната кардиология. През 1994 г. организацията пуснала на пазара първия по рода си коронарен стент, който бил наречен "Palmaz-Schatz".

Неговата поява, на практика, революционизирала тази област в медицината и коренно сменила посоката на инвазивното третиране на нарушенията в структурата на коронарните артерии. По-рано, през 60-те години на 20-ти век, в САЩ байпасът бил сред основните животоспасяващи манипулации, прилагани при сърдечносъдови заболявания. През 1977г. пък била извършена първата коронарна ангиопластика. Това бил още един опит да се въведе иновация във областта на инвазивната кардиология. Но и към този момент нуждата от въвеждане на ефикасна интервенция за лечение на засегнатите артерии оставала на преден план.

Така, към края на 90-те години на века един аржентинец решил да вземе нещата в свои ръце. Той се казвал Хулио Палмас и работел като доктор по съдова радиология, в Сан Антонио, Тексас.

Идеята

Още през 1978г., докато бил на конференция в Ню Орлиънс, на Палмас му хрумнала любопитна и новаторска идея. Той предположил, че, за да се лекуват ефектвино коронарните заболявания, във вътрешността на засегнатите съдове би могло да се постави своеобразно "скеле", което да поддържа лумена отворен и да предотвратява тяхното запушване.

Хулио нахвърлил веднага идеите си в неофициален доклад и започнал да работи по прототипа на своето хрумване. Преди да може да се похвали с успешен продукт обаче, докторът доста се потрудил, тествайки различни възможни дизайни на бъдещия стент и търсейки правилните материали, с които изделието да бъде създадено. В крайна сметка, до края на 80-те години на 20-ти век моделът бил готов и аржентинецът решил да го тества на животни – на прасета и на зайци. Постигнатите резултати съвсем не били лоши и специалистът започнал да търси компании, които биха проявили заслужен интерес към откритието му. Известно време обаче никой не обърнал внимание на транспланта, разработен от експерта.

През 1983-та, менторът на медика – д-р Стюарт Ройтер, му предложил работна позиция в тексаския научен център UTHSCSA и Палмас приел предложението, надявайки се, че ще може да работи по усъвършенстване на проекта си. Така и станало. Резултатът бил усъвършенстван прототип на стент от неръждаема стомана, който можел да се разширява, веднъж поставен във вътрешността на кръвоносния съд или артерията. Едновременно с това, Хулио получил изненадващо финансиране от също толкова неочакван партньор – от бизнесмена Фил Романо, собственик на две големи американски вериги за хранене. Романо подпомогнал инициативата с 250,000 долара, в замяна на дял от бъдещата продажба на продукта. Междувременно, към научния екип се присъединил и американският кардиолог д-р Ричард Шатц.

През 1985г. новата технология била патентована и представена на вниманието на няколко големи компании, специализирани в производството на медицински консумативи и инструменти. В крайна сметка, именно "Джонсън и Джонсън" успяла да се пребори за лиценза за производството и използването й. През 1991г. екипът на организацията направил допълнителни подобрения по модела, а през 1994г. стентът бил официално въведен в употреба в Страната на неограничените възможности. Много бързо след това "Johnson & Johnson" придобила 90% от пазара на стентове, а през 1998г. откупила всички права за откритието от Палмас, Шатц и Романо.

Към днешна дата, близо милион от стентове се поставят на годишна база в световен мащаб. Още повече, че историята на продукта, сама по себе си, не съвсем не спряла развитието си. Много скоро след появата първия стент, "Джонсън и Джонсън" представили пред медицинската общественост новия си модел стент, изработен от иновативни материали. 

Статията е част от историята на:

• История на "Джонсън и Джонсън" ("Johnson & Johnson")