Поява и развитие на съвременните прибори за хранене

От -300г.

Ножът, вилицата и лъжицата са три от предметите, които ние на практика използваме абсолютно всеки ден. Ние толкова сме свиквали със съществуването на приборите за хранене, че ги възприемаме като част от бита, която е задължителна за всяко едно домакинство. Затова много малко хора се замислят как и защо точно тези три предмета се поставят до блюдата ни.

В миналото различните народи използват много повече прибори за хранене. Така например през Ренесанса на трапезата се сяда с вилица, лъжица, нож и клечка за зъби за многократна употреба. В Далечния изток и до днес хората предпочитат да използват клечки за хранене, чието използване е алтернатива на разпространените в останалата част от света прибори.

Много малко хора обаче знаят, че трите предмета имат съвсем различна история. Лъжицата води началото си още от епохата на Палеолита. Открита е паралелно от множество народи в Европа, Африка и Северна Америка. Първите хора нямат технология, с която да създават метални инструменти, затова прототипите на прибора най-често са направени от издълбано с камък парче дърво или мидена черупка, монтирана в процепа на клечка.

През Античността някои цивилизации започват да правят лъжици от метал, но дървените остават значително по-популярни до времето на Римската империя. Причината за това е, че металът е скъп за обработване и не е по джоба на обикновените поданици.

В Древна Елада и Римската империя думата за лъжица произлиза от думата за черупка. Антрополозите смятат, че този факт се дължи на сравнително късната употреба на мидени черупки в изработването на прибори за хранене. В Северна Европа германските и келтските племена пък използват една и съща дума за лъжица и клечка до началото на Средновековието.

Металните прибори се появяват след разцвета на металообработването през 6-ти - 9-ти век. През този период населението на Стария континент специализира в създаването на нови сплави и методи за производство на метални битови предмети. Тогава се появяват и пютриумните лъжици, а по-късно и тези от желязо, месинг и бронз.

Ножът е другият прибор, който се появява в ежедневието на хората още през Каменната епоха. Смята се, че специализираните остриета се появяват през Неолита, но истинските ножове със специализирано предназначение са характерни за Бронзовата ера. Това се дължи на факта, че отливането на метал дава много по-голяма свобода на придаване на форма на инструментите.

До Средновековието ножовете за хранене се използват и по време на лов, както и за самозащита. Специализираният нож за хранене е следствие от усложняването на бита на аристокрацията, настъпило след централизацията на властта в европейските държави. Новият вид прибор представлява малък, заострен само от едната страна кинжал, който служи за рязане и забождане на отделните хапки.

Десертният нож е създаден във Франция по заповед на Луи IX. Кралят слънце не одобрява почистването на зъби по време на хранене и заповядва на кралските занаятчии да отливат острите прибори със заоблени върхове. Това решение води до разпространението на последния прибор от съвременния комплект - вилицата.

За разлика от предходните две пособия, вилицата се появява относително късно. Първите археологически сведения за употреба на подобен прибор са намерени в Древен Египет, Елада и някои части от Близкия изток. За разлика от съвременното си предназначение, античният прототип се използва не за хранене, а в процеса на готвене на месо. Той представлява метален шиш с няколко зъба в единия край и дървена ръкохватка в другия.

Постепенно размерите на тези пособия намаляват, с което се променя и употребата на прибора. Вероятно първите трапезни вилици произлизат от портативни комплекти за готвене на месо в полеви условия. Затова те са украсени с ловни мотиви, а дръжките им често са от кост или еленов рог. В края на първото хилядолетие след Христа подобни артефакти са разпространени единствено в Близкия изток и Византия.

След падането на Източната римска империя под османска власт голяма част от заможните гръцки граждани и аристокрация бягат в италианските градове-държави. Заедно с тях в Западна Европа попадат множество нови предмети и технологии, между които и вилицата. Постепенно приборът се налага като по-удобен за забождане от ножа и до средата на 18-ти век става част от комплекта за хранене, който използваме и до днес.