Поява на Катедрата по акушерство и гинекология към Софийски университет през 1920 година и роля на професор Стаматов като част от развитието й

Хиляда деветстотин и осемнадесета година може да се определи като съществена за историята на българската медицина, а и в частност за образованието за бъдещите лекари, тъй като през тази година врати е отворил Медицинският факултет, част от Софийския университет. Две години по-късно към факултета се появила и Катедрата по акушерство и гинекология. Болницата Майчин дом "Княгиня Мария-Луиза" се превърнала в клинична база за новооткритата катедра. Нейното ръководство (от 1920 до 1925) било поето от акад. проф. Георгий Ермодаевич Рейн, който е ръководил едноименната катедра към Медицинския факултет в руския град Киев. Благодарение на неговата работа, важна за развитието на българското акушерство и гинекология, клиничната база, част от болничното заведение се разширила значително – появили се нови сектори по рентгенодиагностика, физиотерапия с електролечение, балнеолечение, калолечение. Ръководителят на катедрата, част от Софийския университет е автор на много научни публикации, но вероятно най-същественият за българското акушерство и гинекология е неговият превод на "Акушерството" на д-р Полано и появата на разработения от акад. проф. Рейн учебник по оперативно акушерство.

Пет години след създаването на Катедрата по акушерство и гинекология към Медицинския университет в София, ръководството на учебната институция било поето от проф. Димитър Стаматов, запомнен от историята на българската медицинска наука като "Патриарх на българското акушерство". Моментът, когато той е ръководил Катедрата,  Майчин дом "Княгиня Мария-Луиза" получил новото си име – "Клиника по акушерство и гинекология". Към нея са функционирали четири отделения: родилно, включващо отделна родилна зала, стационар за раждащите жени и самостоятелен сектор за новородените деца. Постепенно университетската клиника се превърнала в лечебното заведение, където можели да се лекуват най-сериозните медицински случаи в България. Тя разполагала и с единствената база, където се обучавали студентите по медицина и специализантите по акушерство и гинекология в страната ни.

Професор Стаматов, освен че е допринесъл с работата си за развитието на българското акушерство и гинекология, е оставил за обучаващите се медици над 30 научни статии, помагала, възприемани от историците на българската медицина като класически трудове. Като жест на уважение към работата му от 1931-1932 година, професор Стаматов бил назначен за декан на Медицинския факултет.

Обществените дейности на медика са допринесли да появата на Българския лекарски съюз. Откритата школа на медика, разположена в „Майчин дом" школа от проф. Стаматов е допринесла за развитието на българската акушерска и гинекологична практика. Функционирането на неговата школа е въплътило доктрината на професор Стаматов за диагностично-лечебната помощ и свързаните с нея етични и морални норми при обучението на студентите по медицина.