Поява на абсорбера на въглероден диоксид на д-р Уотърс през 1924 година

Въпреки че абсорбаторите, работещи с въглероден диоксид (CO2) са изработени преди известно време за хуманна употреба, д-р Ралф Уотърс (1883-1979) е първият медик, който е въвел в употреба първия преносим абсорбатор.

Медикът е вдъхновен от (1878-1980) работата на д-р Денис Джаксън, посветена на абсорбцията на CO2 д-р Денис Д. Джаксън. Доктор Уотърс разработил и започнал да тества устройството си за филтриране на въглероден диоксид от издишвания от пациента въздух по време на прием на анестетици  около 1919 година. Лекарят акцентирал върху ползите от приложението на анестетиците в комбинация с абсорбатора на CO2. Тези устройства понижават количеството на анестетиците, нужни на пациентите, за да изпитат седативен ефект, а освен това се намалява количеството газовете, които постъпват във въздуха, намалява се загубата на телесна топлина при пациентите. Освен това въздухът, който вдишват седираните хора има по-добра влажност благодарение на абсорбера на СО2.

Устройството, въведено в употреба от американския медик често бива наричано "Контейнер на Уотърс". То е представено пред медицинското общество през 1924 година. Продължава да се употребява до 1960 година. Абсорбцията на въглероден диоксид се превърнала в стандартна за всички съвременни анестезиологични апарати функция.

Д-р Ралф Уотръс е влиятелен анестезиолог, станал известен с многобройните медицински постижения, включително разработването на първата следдипломна академична и изследователска програма в университета "University of Wisconsin" в столицата Медисън

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици