Поява на адаптера на д-р Джонас през 1987 година

Централният венозен катетър представлява тънка дълга тръба, която се поставя в една от големите вени на тялото. Тази манипулация подпомага лечението и диагностиката на пациентите. Употребата на централния венозен катетър като електрод е приложена още през 1949 година. Основната цел за това е била правилното изследване на електрическата активност на сърцето. Лекарите, извършили тази манипулация се казват д-р Халещейн, д-р Причард и д-р Люис. Работата с въведеният от тях метод се оказала доста по-надеждна от изследванията с ЕКГ адаптера на Ароу-Джонас.
Анестезиологът д-р Томас Джонас е разработил първите прототипи на този адаптер в мазето на дома си през 1977 г. Снимката по-долу показва реплика на един апаратите на д-р Джонас. Дизайнът на този медицински уред е бил патентован през 1987 година.

Адаптерът се прикрепял към катетъра и помагал за прехвърлянето и четенето на електрическите импулси от сърцето. Д-р Джонас е предвидил още едно преимущество, осигуряващо по-висока полезност и приложимост на устройството за целите на интраваскуларната електрокардиография и поставянето на катетър – употребата на адаптера подпомагал безопасното и ефективното инжектиране на локални анестетици в различни части на тялото.
Тъй като адаптерът е станал достъпен да доста кратко време се установява, че медицинският консуматив може да намери приложение в редица други медицински процедури. Той можел да се ползва като игла при поставянето на катетър, за източване на течности около сърцето и като средство за епидурална анестезия. Иновациите на д-р Джонас предизвикат другите производители, а впоследствие на пазара се появяват множество конкурентни устройства.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици

Още по темата:

• Апарат за измерване на кръвно налягане на компания ”Бош и Шпидел”
• Поява на монитора Rascal II през 1986 година
• Осицилотометър на Пако от 1909 година
• Сфигмограф на Жул-Мари от 1860 година