Поява на аминогликозидните антибиотици

Немалко изследователи, посветили времето си на фармацевтичната наука твърдят, че появата на аминогликозидите като антибиотична група е резултат от напредъка в разработката на различни полусинтетични химически суровини, които от своя страна били създадени, за да подобрят антибиотиците от генерацията на стрептомицина.

Неомицин

Продължавайки изследванията си след откритието на стрептомицина, Силиуан Уаксман се натъкнал на комплексно съединение с любопитни свойства, свързано с групата на аминогликозидните антибиотици. То било синтезирано от почвени актиномицети (вид бактерии), наречени Streptomyces fradiae. Сред тези антибиотични комплекси, наречени неомицини (Neomycins) можело успешно да се изолира и веществото неомицин В. Именно той започнал да се използва в клиничната практика.

Неприемливо високата степен на токсичност обусловила локалната употреба на антибиотика. Като група, аминогликозидите нерядко предизвиквали ототоксичност и нефротоксичност. Въпреки това, цялата широко спектърна група демонстрирала отлична грам-отрицателна бактерицидна активност, която ги правело ключови помощници на медиците, третиращи тежките системни инфекции. Техният механизъм на действие включвал инхибирането на синтеза на бактериални протеини.

Канамицин

Друг вид аминогликозиден антибиотик, наречен Канамиицин бил създаден през 1957 г. от един от доайените в антибиотичната ера – Хамао Умезава. Ученият, спасил  с труда си много животи, съумял да изолира почвената бактерия - Streptomyces kanamyceticus. Въпреки че към днешна дата този антибиотик се ползва рядко, той заема важно място в историята на антибиотиците, тъй като неговата химична модификация е довела до появата на няколко важни производни, най-същественият сред които бил Амикацинът.

Гентамицин

Историята, разказваща за откритието гентамицина е добре документирана и предоставя стойностен пример, илюстриращ важността от работата с нови актиномицети (почвени бактерии) в промишлени лаборатории, които нерядко си сътрудничели помежду си. И така, корпорация "The Schering Corporation" се е присъединила скоростно към другите фармацевтични компании в надпреварата по откритието на нови антибиотици, акцентирайки върху стероидите и тяхната трансформация.

През 1957 година Г. Людеман се присъединил към "Schering", почти веднага след завършването на докторската си дисертация в университета в Сиракуза, Ню Йорк. Той бил наясно, че професор Карпентър (неговият ментор в "Syracuse University"), следвало да се пенсионира скоро, а неговата колекция от разнообразни бактериални образци от актиномицети от рода Micromonospora щяла да "замине" към автоклава.

През 1958 г., друг член от отдела на Карпентър - А. Уойсиеж се съгласил да подопомогне  "Schering", снабдявайки я с изолати на Micromonospora. Така той създал малка лаборатория в собственото си мазе, за да изследва тези бактерии. Културите бяха представени на "Schering" като новаторски проби, които имали потенциала да произвеждат антибиотични вещества при определени условия.
И така, от изпратените около 300 култури към "Schering" през следващите няколко години били произведени 15 нови антибиотика, най-важният от които, безспорно е Гентамицинът. Той бил ново комплекс съединение от групата на аминогликозидите.

Може и да ви стори странно, но Гентамицинът все още се продава като комплексна смес, включваща най-малко пет активни компоненти. Не е изключено, това да е резултат от трудностите по пречистването на единичните компоненти. Би било много трудно да се получи смес от този вид, която да получи одобрение за употреба при затегнатите регулаторни и законови изисквания.
Изненадващо, Уойсиеж не бил включен сред учените, допринесли за откритието на гентамицина в патента на „Schering”, подобно на ситуацията с д-р Шалц и откритието на стрептомицина.

Статията е част от историята на:

• История на антибиотиците