Поява на анестезиологичния вентил на Хайдбринг през 1929 година

От 1929г.

За да се подобри безопасността, анестезиологичните апарати започнали да се конструират с предпазни клапани, регулиращи налягането. Целта на този вид клапани зависи от разположението им в системите на различните апарати. Често те се използват, за да може да се предотврати прекалено високото подаване въздух и анестезиологични газове към пациента или към друга част от анестезиологичния апарат.

Регулируемият експираторен клапан "Heidbrink Valve" се използвал, за да се позволи на издишания въздух от пациента да премине обратно към обдишващата система, като се предотврати рискът от навлизане на въздуха извън тази система за обдишване. Клапанът позволява на въздуха да премине свободно, ако налягането в системата достигне или надвиши настроеното ниво на вентила.

Доктор Джей Хайдбринг е първият медик, описал този клапан в патентното дружество. Частта, нужна за целите на анестезиологията била официално патентована през 1929 г. Клапанът "Heidbrink Valve" постепенно се превърнал в нарицателно за всички видове вентили от този тип, които могат да бъдат открити в дизайна на анестезиологичните апарати на много производители.

Доктор Джей Хайдбринг е бил зъболекар и е сред първите дизайнери и производители на иновативното анестезиологично оборудване, служещо си със смеси от азотен оксид, кислород, етер. Неговият принос към напредъка в развитието на анестезиологията не се ограничава само до подобряването на дизайна на оборудването за анестезия, той също усъвършенствал техника за анестезиране на пациентите, наречена "хронометрирана анестезия". Посредством множество учебни демонстрации той преподава на другите анестезиолози и стоматолози как оптимално да си служат със своето оборудване и техниката. През 1954 д-р Хайдбринг е станал първият носител на наградата на Американската стоматологична асоциация за постижения в областта на анестезиологията, която сега е носи неговото име в знак на почит.

Статията е част от историята на: