Поява на антибиотика хлорамфеникол на фармацевтичния пазар през 1947 година

от 11 март 2016г.

От 1947г.

През 1943 година ръководството на фармацевтичната компания „Parkе Davis” е взело решение да сключи изследователско сътрудничество с Пол Бъркхолдър, който е по това време е бил ботаник в университета „Йейл” в името на висшата ценност да се спасят много човешки животи.

Така стартирала скрининговата програма, съсредоточена в събирането и изследването на почвени бактерии, които имат свойството да произвеждат антибиотици. Изолирани били различни почвени вещества, тествани срещу шест различни вида бактерии. Упоритата работа на учените била възнаградена - сред близо 7.000 изследвани почвени проби имало една, чиито свойства се оказали обнадеждаващи. Тя била взета от област, близо до Каракас (Венецуела). От почвената бактерия бил изолиран широкоспектърният антибиотик: хлорамфеникол. Това бил първият широкоспектърен антибиотик, които можел да се приема орално или системно. Този факт допълнително ускорил пускането му на фармацевтичния пазар. Бактериалната култура, произвеждаща новото лекарства била наречена Streptomyces Venezuelae. Голямо количество от нея заминало до „Parkе Davis” в Детройт, където през 1947 година бил определен с точност активният компонент, което подпомогнало и разкритието на структурата на антибиотика.

Снимката показва как са изглеждали антибиотичните капки за очи с хлорамфеникол на фармацевтичната компания „Parkе Davis”.

До края на 1947 г., новият медикамент вече бил преминал предварителната си клинична оценка, при това - с впечатляващи резултати. Станало ясно и, че хлорамфениколът можело да бъде произвеждан много по-ефективно и икономически рентабилно от синтетични химически изходни суровини, така се избягвала необходимостта от ферментация. Така след 1949 година били произведени и продадени големи количества от лекарството.

Продажбите на този антибиотик „изстреляли” „Parke Davis” на върха, превръщайки я в най-голямата и богата фармацевтична компания в света. За съжаление, след тестване върху над осем милиона пациенти, се проявил рядък, но смъртоносен страничен ефект на антибиотика. Въпреки, че едва 1 на 100.000 лекувани пациенти, развивал апластична анемия, тези цифри се оказали достатъчни, за да ограничат драстично употребата на антибиотика. Дали тези единични цифри биха били достатъчни, за да се отхвърлят полезните качества на едно лекарство с дълго историческо развитие, което в тежки случаи може да се окаже животоспасяващо, е въпрос на личен избор.

Статията е част от историята на: