Поява на вариола в югозападна Азия

Най-ранните сведения за наличието на някои епидемични заболявания в северо-западна Азия, сред които е и едрата шарка датират от 568 г.пр.Хр. Има доказателства, че етиопските нашественици, желаещи да завладеят Мека, заболяват от тежка болест, характеризираща се с обрив. Тя почти напълно унищожава армията.

Учени от югозападна Азия, Александрия и египетското средиземноморско крайбрежие са автори на забележителни произведения, касаещи вариолата, много преди европейските лекари да се натъкнат на случаи на едра шарка. Християнският свещеник Ахрун, който е живял в Александрия прави описание на вариола и морбили около 622 г.пр.Хр.

Най-съществените от тези писания принадлежат на ал-Рази (Абу Бакр Мохамед Ибн Закария ал-Рази). Медикът с персийско потекло е отговарял за болницата в Багдад. Трактатът на Ал-Рази, посветен на вариолата и морбилите е преведен на латински и гръцки. Медицинският труд оказва влияние на европейските лекари до 17-ти век. В него прави впечатление ясното разграничаване между двете инфекциозни заболявания. Ал-Рази провежда и няколко забележителни епидемиологични наблюдения. Лекарят споменава, че заболяванията имат доста бурно протичане и засягат най-вече децата. Друг голям персийски учен, Авицена (980-1037), също прави описание на вариолата, а преводите на негови произведения на латински повлияват историята на медицинската практика в Европа до периода на Ренесанса.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата