Поява на еритромицинът на фармацевтичния пазар

Еритромицинът е антибиотик, който се оказал полезен при лечението на редица бактериални инфекции (каквито са например тези на дихателните пътища и кожата. Той присъства в специален списък на базисните лекарства, присъстващи в здравната система на Световната здравна организация. Любопитно е, че медикаментът можел да се използва по време на бременност, за да се предотврати стрептококова инфекция при новороденото, а във вид на антибиотичен мехлем, медикаментът бил в състояние да третира опасни очни инфекции при бебета.

Историческият път на този полезен и популярен медикамент започнал през далечната 1952 г., когато той бил изолиран от бактериите „Saccharopolyspora erythraea”. Година преди това важно събитие филипинският учен Абелардо Агилар бил изпратен да събере почвени проби за своя работодател – фармацевтичната компания „Eli Lilly”. И така, изследователският екип на „Eli Lilly”, ръководен от Дж. Макгуайър, успял да изолира еритромицин от метаболитните продукти на бактериалния щам на „Streptomyces erythreus” (наименованието е променено на "Saccharopolyspora erythraea") открит в пробите.

Компанията подала документи за патентна защита на съединението. Така, благодарение на  патент № 2653899, издаден през 1953 година антибиотикът вече можел да бъде продаван. Търговската дейност с еритромицина стартирала през 1952 г. Медикаментът се продавал под името на марката „Ilosone” (наименуван бил на региона Илойло във Филипините, където Абелардо Агилар събрал за пръв пот почвените проби). Еритромицинът преди това формално бил наричан и Илотицин.

През 1981 г., носителят на Нобелова награда (1965 за принос в областта на химията) и професор по химия в Харвардския университет Робърт Б. Удуърд, заедно с членове от неговата изследователска група, съобщиби за първия стереоконтролиран асиметричен химичен синтез на еритромицин А.  

Антибиотикът кларитромицин е създаден от учени в японската фармацевтична компания „Taisho Pharmaceutical” през 1970 година. Откритието било резултат от усилията на изследователите, вложени в откриването на начин за преодоляването на киселината нестабилност на еритромицина.

Учените от компания „Chugai Pharmaceuticals” създали еритромицин, извлечен от мотилинов агонист, нарича митемцинал (смятало се, че има силни прокинетични свойства, подобно на еритромицина). За съжаление у митемциналът липсват антибиотични свойства. Еритромицинът често се използва не по предназначение (т.нар. „off-label” предназначение) за повишаване на стомашната подвижността индикации като гастропареза. Ако можеше да се докаже, че митемциналът е ефективно прокинетично средство, той щеше да осигури значителен напредък в областта на третирането на стомашно-чревния тракт, тъй като лечението с това лекарство не носи риск от появата на резистентни бактерии.

Статията е част от историята на:

• История на антибиотиците