Поява на кондуктометрите от 1950 година като част от оборудването в операционните зали

От 1950г.

Кондуктометърът се е използвал за проверка на електрическата проводимост на подовете в операционната зала, оборудването и обувките на персонала. Тази процедура е била рутинна част от протокола, които трябвало да се следва, за да се предотврати появата на електростатични искри в работните помещения.

Устройство е въведено през 1950 г., когато предотвратяването на появата на електростатични искри в операционните зали е било от особено голямо значение, тъй като една такава искра можело да възпламени запалимите смеси от кислород и анестетици. Апаратът се използвал цел изравняване на електростатичните заряди на оборудването, подовите настилки и всички обекти, необходими за провеждането на електрическия ток в операционните зали. Уредите и материалите с прекалено високо ниво на съпротиление не са били разрешени за употреба залите за операции.

Кондуктометърът се инсталирал до стената в непосредствена близост до входа на операционната зала. Уредът се свързвал с „проводящия” паркет или с метална плоча на пода пред него. Когато анестезиолозите или останалата част от лекарския екип извършвали рутинните тестове, те трябвало да докоснат с лакът големия метален ключ на уреда, докато стоят неподвижно на проводимите настилки или металната плоча и да погледнат циферблата, за да са сигурни, че обувките им също са електропроводими. Циферблатът имал числено растяща скала, както и цветово кодиране за по-голямо улеснение. Към уреда можели да се включат двадесет електрода, за се извършва периодично изпитване на подовите настилки и оборудването.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици