Популярни локални аналгетици от миналото

От 1906г.

Локалните аналгетици са болкоуспокояващи, които се прилагат върху кожата. Актът на втриване на медикамента в болезнената област увеличава притока на кръв към мястото и подобрява действието му. През 19-ти век много от локалните средства за аналгезия имат лекарствен патент.

Терминът "патентни лекарства" в миналото най-често се е отнасял за препарати, които обикновено не са били патентовани, но са имали запазена марка. Алкохолът често е основна съставка в много от тях и не е прецедент в немалка част от тези лекарства да се съдържат наркотични вещества като кокаин или опиум. Законът за чистите храни и лекарства от 1906 година започва да преследва фалшивата реклама и подвеждащите етикети.

Типичен представител на тези медикаменти е олиото на Св. Джейкъб. То съдържа евкалиптово масло и екстракти от няколко билки, имащи множество медицински приложения. Когато се приложи локално, лекарството има ефективен противовъзпалителен ефект. След като първоначално лекарството е лансирано като панацея, на по-късен етап (след излизането на закона) етикетът на опаковката на медикамента започва изрично да упоменава, че олиото всъщност облекчава на болката.

Аналгетичен балсам

Той е във вид на маз и съдържа метил салицилат, който изгаря и затопля кожата. Действието му не е успокояващо, а напротив- изгаря кожата. Етикет на лекарството сочи, че то е "за облекчаване на болката".

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука