Поява на маската на Бейкър-Сучек през 1961 година

От 1961г.

През цялата си кариера д-р Лесли Рендъл-Бейкър (1917-2008) се опитвал да подобри образователните стандарти в областта на анестезиологията и анестезиологичното оборудване. Той е емигрирал в САЩ през 1957 г., където е работил в университета "Case Western Reserve University" с колегата си д-р Доналд H. Сучек (1935-2010).

Двамата медици обединили знанията и професионализма си, създавайки нов вид маска, която да се използва за целите на педиатричната анестезия. В миналото подобни маски за обдишване на деца се изработвали в идентичен вид с тези за възрастните пациенти, но особеностите на лицевия череп при кърмачетата и малките деца на практика правели тези маски за неприложими. Диспропорциите в старите маски не способствали за доброто уплътнение и оставяли свободни пространства, където въглеродният диоксид можел да се натрупа.

Нужна била направата на множество отливки от лицата на интубирани кърмачета, за да се създатат добре функционираци маски за обдишване. За целта се използвал слой от еластичен материал, който след това се покривал с гипс. Маската на Бейкър-Сучек е била въведена в употреба през 1961 г. В същото време, изобретателите въвели и нов вид адаптер, предназначен да позволява на маската да се използва в системи със затворен кръг. Адаптерът разделял вдишания от издишания въздух, примесен с различни газове. Маската, разработена в три размера от медиците можело да бъде намерена на фармацевтичния пазар до края на 1961 година.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици