Поява на новокаина на фармацевтичния пазар

След откриването на анестетичните свойства на кокаина, европейските лекари, живели в края на 19 и началото на 20 век започват да предписват масово лекарства, синтезирани от растението Erythoxylon coca за почти всички заболявания. Постепенно започват да се появяват данни за високата вреда от тази "панацея". Появяват се и доказателства за развитието на силна зависимост у пациентите. Това налага спешното откритие на лекарствен заместител на кокаина.

Немският химик Алфред Айнхорн през 1892 година се заема със задачата да открие нова местна упойка. Тя трябва да отговаря на четири ключови критерии: да е водоразтворима, да не е токсична в големи дози (нужно е да се прилага успешно в хирургията), да не се разлагат по време на стерилизация и да не причинява локално дразнене на мястото на инжектиране.

Преди откритието на прокаина се появяват междинни форми на болкоуспокояващи препарати като ортоформ и нирванин, но за съжаление те не отговарят на описаните по-горе основни изисквания. Поради тази причина те могат да се използват само като местна упойка.

Точната дата на синтеза на новокаин трудно може да се установи, но патентът "DRP 179 627" на прокаиновия хидрохлорид се появява на 27 ноември, 1904 година. Той е притежание на германския химически завод на „Main”, който се занимава с производство на бои. Резултатът от изследванията на Алфред Айнхорн и неговият колега Емил Улфелдер върху синтеза на химичното съединение, отнели 15 години, е появата на прокаиновия хидрохлорид. Той се продава под търговското наименование "Новокаин" ("нов кокаин") и се превръща в лекарство, произвеждащо се от "Hoechst" от януари 1906 година.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината
• История на новокаина