Поява на нов вид дентални клещи

От 1363г.

Денталните клещи от типа пеликан са направени така, че да може да подпомагат зъболекаря при екстракция на зъби. Общоприето е да се наричат "пеликани", защото външният им вид много прилича на израстъка в горната част на клюна на водоплаващите птици. Пеликаните се използват за отстраняване най-вече на кътници. "Нокътят" на клещите се разполага над зъба, а носещата част притиска алвеоларната кост, покрита от венеца.

Няма съмнение, че пеликаните са нанасяли немалко щети на пациентите. Зъболекарят на краля на Прусия, Йохан Якоб Джоузеф Сер не е възхитен от появата на зъболекарския инструмент: "Работата с пеликана изисква да се вложи цялата сила на ръката и рамото. Накратко, това е неудобен инструмент. Изобретателите му не показват на зъболекарите как да боравят с него, а ако съседните зъби липсват той не може изобщо да се използва."

Английският хирург Бенджамин Бел предоставя илюстрации на два пеликана в своята "System of Surgery ", публикувана през 1782 година. Юстус Кристиан Лодер (1753-1832), който преподава по анатомия, изпитва всичките си инструменти върху мъртви хора. Той също е скептичен спрямо ефективността на денталните клещи тип пеликан.

Пиер Фохарт казва: "Някои ножари, които искат да произвеждат и продават инструменти за вадене на зъби имат желанието да изпробват инструментите, които са създали. Но те трябва буквално да крият произведенията си, за да не плашат пациентите."Неговите илюстрации показват, че първите пеликани са доста груби и обемисти в сравнение с по-ранните, фино изработени инструменти.

Клещите тип пеликан могат да бъдат разделени на четири основни групи:
- пеликани с един вал и една втулка;
- пеликани с два вала и две втулки, които могат да имат един или два нокътя;
- пеликани с безкрайни винтове;
- пеликани "Überwurf";

Първите дентални клещи тип пеликан вероятно са изработени от Ги дьо Шолиак около 1363 година. Първата рисунка на клещите пеликан е публикувана във венецианското издание на „Arcoli” (1460). Почти сто години по-късно тези инструменти се наблюдават в илюстрации на Ферара (1625) и Йоханес Скултетус (1653). Те са богато украсени.