Поява на орофаренгеалните въздуховоди на Гьодел през 1933 година

От 1933г.

Мускулите, разположени в устата и гърлото, с чието участие въздухоносните пътища се поддържат отворени могат да се отпуснат напълно по време на манипулации с анестезия, блокирайки нормалното дишане. Орофарингеалните въздуховоди се поставят в устата и върху езика, за да поддържат притока на въздух. Орофарингеалните  въздуховоди представляват медицински консуматив, използван от анестезиолозите за поддръжка на постоянние въздушен приток към пациентите по време на операция.

Д-р Артър Е. Гьодел (1883-1956) е описал създадените от него орофаренгиални въздуховоди през 1933 година. В сравнение с пероралните дихателни тръби, които се изработвали от метал, поставянето на гумените въздуховоди на Гьодел било по-малко рисковано, защото материалът, от който се изработвали щадял околните тъкани и не наранявал устата на пациента. Изобретението на американският анестезиолог станало толкова популярно, че дори съвременните орални въздуховоди често биват наричани Гьоделови.

Сред другите му значителни постижения, Гьодел е известен сред медицинското общество с авторският си наръчник, описващ подробно отделните етапи и физическите признаци на действието на етеровата анестестезия върху човешкия организъм. Неговият труд се позовава на безценния опит на световноизвестни анестезиолози, трупан в продължение на половин век. Той е написал текст за инхалационната анестезия и разработва специална ендотрахеална тръба с надуваем гумен маншет.

Характерът и кариерата и живота на Гьодел са вдъхновили група анестезиолози да основат анестезиологичния център "Arthur E. Guedel Memorial" през 1963 г. Центърът се помещава в рамките на библиотеката на здравните науки в "California Pacific Medical Center" в Сан Франциско.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици