Поява на първите мултивитаминни таблетки през 1920 година

От 1920г.

През 1920 г. фармацевтичната компания „Parke, Davis and Company” стартирала производството на медикамента „Metagen” (предлагал се на капсули от 325 мг, съдържащи "концентрирани витаминни екстракти").

Производителят твърдял, че неговото лекарство съдържа всички известни по това време витамини - мастноразтворимият A, водоразтворимият Б, както и водоразтворимият C. По време на представянето на новия препарат „Western Medical Times” представили и своето медийно изявление по темата за мултивитамините, което определено е актуално и към този момент. То гласяло: "Това е ерата на консервираните храни, на полирания ориз, изкуственото масло (има се предвид маргарина), на кондензираното мляко, бялото брашно и другите подобрения, направени от цивилизацията в нашия двадесети век, всички от които са направени за удобство, но общата им употреба неизменно би довела до проблем в храненето."

Фармацевтичната компания „Parke, Davis and Company” била създадена със собствена добре функционираща изследователска лаборатория, към която работили кадърни учени. Продукти като „Metagen”, предназначени да бъдат предписвани от лекар, били рекламирани именно сред представителите на медицинската професия. Въпреки това, след известно време се появили и други видове витаминни продукти, дело на т.нар. патентни производители, които предлагали продуктите си директно на потребителите. Тези производители, които често били единствено добри бизнесмени, не се чувствали задължени да се ангажират с етичните указания на американската медицинска асоциация, които „апелирали” рекламирането на лекарствата да се извършва единствено пред лекарите.

Обещанията за по-добро здраве и виталност, насочени пряко към обществеността съумели бързо да създадат голямо търсене на витаминните препарати. Пример за такъв продукт били таблетките „Vitamon” на компания „Mastin”, съдържащи трите известни до началото на 20 век витамина. Освен това, препаратът бил допълнително обогатен с желязо, калций и фосфор, което му придало статут на първия мултивитаминен лекарствен продукт на пазара в САЩ. Неговият притежател - Франсис Б. Мейстин бил умел рекламодател, който за по-малко от година успял да превърне продукта си в лекарство, носещо по 1 милион долара на месец. Рекламните признания и обещанията, че „Vitamon” ще: "подобри апетита, лошото храносмилане, ще премахне констипацията, ще изчисти проблемната кожата и ще повиши притока на енергия", били меко казано смели.

Американската медицинска асоциация и администрацията по храните и лекарствата не подкрепяли продажбата на тези „търговски” ориентирани витамини. Институциите считали, че по този начин потребителите биха могли лесно да бъдат измамени, купувайки безполезни, дори вредни, продукти. Регулаторните органи имали известни проблеми и при вземането на решението как трябва да се третират витамините – като храни или лекарства? По този начин на медицинската професия й било „отказано” да има изградено становище по въпроса.

Някои учени, работещи в областта на диететиката и храненето като Маккълам били категорични в своето неодобрение спрямо витаминните добавки. Нещо повече – те вярвали, витаминните потребности най-добре се осигуряват чрез балансираното хранене и здравословните храни. Не е изненадващ и фактът, че американската медицинска асоциация и администрацията по храните и лекарствата успели да издействат изготвянето на изисквания за етикетирането на витамините и да заплашват със съдебно преследване най-преувеличените рекламни твърдения. Въпреки това, витамините и другите хранителни добавки са запазили мястото се в сравнително широката пазарна ниша, в която пациентите трябвало да вземат решение относно своите покупки.

Първите витаминни таблетки, получили одобрение за продажба от американската медицинска асоциация, са „Oscodal”. Тази хранителна добавка се продавала във вид на филмирани (със захарно покритие) таблетки, съдържащи витамин А и D, добити от рибено масло от черен дроб на треска. Този производствен процес бил разработен от Казимир Фънк през 1920 година. По това време, техническите трудности в извличането на витамини от естествени източници правели процеса доста неефективен. Това положение се променило, когато фармацевтичните компании започнали да доразвиват своите собствени изследователски съоръжения и да обогатяват академичните лаборатории със ново оборудване. Така в навечерието на Втората световна война фармацевтичната индустрия успяла да добива витамини в достатъчно големи количества.

Статията е част от историята на:

• История на витамините