Поява на първия ендоскоп през 1806 г.

От 1806г.

Медицинската история свидетелства, че едни от най-ранните ендоскопи разчитат на най-обикновенa свещ и огледала, отразяващи светлината от пламъчето към тялото на пациента. Размерите на тези инструменти са ограничавани от производствените технологии на конкретния времеви период, както и от възприятията (перцепцията) на очите на медиците. Тези обстоятелства са причина за появата на един от първите грубо изработени ендоскопи, който през различните години и държави, бива усъвършенстван многократно.

Първият едноскоп е създаден през далечната 1806 година от медика Филип Бозини. Устройството му включва светлинен водач и спекулум. През месец декември инструментът на д-р Бозини е представен пред професори от "Medical-Surgical Joseph’s Academy" във Виена.

Медицинският уред, наречен „Lichtleiter”, се състои от две части: светлинен контейнер, съдържащ оптичното устройство и механичната част от тръби, монтирани така, че да осигуряват анатомичния достъп до органите за изследване. Инструментът е висок около 35 см, оформен е като ваза от цяло кухо оловно парче, покрито с кожа. Кръглият отвор в предната му страна е вертикално разделен на две части. В едната е поместена восъчна свещ, поставена и задържана в устройство с пружини, така че пламъчето да е винаги в едно също положение. Зад свещта са поставени вдлъбнати огледала,  отразяващи светлината на свещта към едната половина на тръбата по посока окото на наблюдателя. Отстрани на уреда "Lichtleiter" е поставена една вдлъбната леща. 

Според ширината на кухините, които трябва да бъдат изследвани (дали се касае за ухото, уретрата, пикочния мехур, входно-изходни огнестрелни рани) се ползват различни видове спекулуми. Те представляват фуниевидни сменяеми приставки, които могат леко да разширят на тесните канали и да осигуряват видимост и достъп на медика.

На снимката по-горе се вижда, че моделът на медицинския уред, представен във Франкфурт от д-р Филип Бозини, е съставен от две тръби, свързани една с друга, провеждащи светлината и отраженията. Това обяснява, защо отворът на окуляра е разположен извън центъра на задната стена на светлинното устройство. Преносът на светлината и вече осветените изображения са разделени в тялото на инструмента чрез вмъкната светлоотразителна тръба. Тя гарантира, че светлината, излъчвана от източника, не пречи на „транспортирането” на изображението.

Така, благодарение на усилията на Филип Бозини в медицинската практика, е внедрен първият офталмоскоп. След триумфът му уредът бива многократно модернизира и усъвършенстван.

 По статията работи: Виктория Милова