Поява на стоваина на фармацевтичния пазар

От 5.1904г.

Може да се твърди, че модерната ера на местната анестезия започва през 1884 г., когато д-р Колер въвежда употребата на инжекциите с кокаин. Впоследствие се наблюдава нестихващо търсене на медикаментозни алтернативи, които не предизвикват пристрастяване.

Стоваин е името на търговската марка на местната упойка амилокаин, синтезирана от френския химик Ернест Форно (1872-1949). Ученият е направил своето откритие, след като е станал директор по проучванията на фармацевтичната компания „Etablissements Poulenc Frères”.

На 05 юли 1904 г., по време на среща на "The l'Académie Nationale de Médecine", френският хирург Пол Реклус (1847-1914) съобщава на аудиторията за неговия успешен опит за употреба на стоваина като локален анестетик. Упойката се прилагала успешно и във вид на епидурални инжекции. В рамките на един месец тази новина се съобщава от английски, канадски и американски медицински списания, а от 1909 година историята на тази нова местна упойка започва да се следи от авторитетни издания като "The New York Times" и списание "McClure’s Magazine".

Оригиналното френско наименование на местната упойка – "Forneaucaine" е неприемливо за англоговорящите страни. То бива променено на „Stovaine”, тъй като френската дума "forneau" означава "печка" на английски език. За известно време, новият медикамент е използван като удачна алтернатива на кокаина, тъй като упойката не предизвиквала пристрастяване и имала по-малко странични ефекти. Стоваинът може да се прилага локално или да се инжектира, а най-популярната му употреба е като спинална анестезия. До 1940 г. медикаментът бива заменен от някои новоразработени местни анестетици.

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука