Поява на сфигмоманометрите

От 13.8.1881г.

Кръвообращението в тялото е обект на проучване в продължение на много хиляди години. В древни времена китайските лекари първи откриват факта, че кръвта циркулира през кръвоносните съдове и съставили изчерпателни и точни теории, касаещи това, как тези системи са функционирали.

Данните сочат, че изследователи в Индия са придобили също някои основни знания за функционирането на кръвоносната система, като акцентирали върху пулса и неговата динамична природа.

Широкото разбиране функциите на кръвообращението и кръвоносната система е разработено в началото на 1600 година благодарение на английския медик Уилям Харви. Той започва да преподава за естеството на кръвообращението през 1615 година, а по-късно публикува трудовете си (през 1628 година), озаглавени „Exercitatio Anatomica de Motu Cordis et Sanguinis in Animalibus“. Неговият учебник се превръща във важна основа за желаещите да изучат детайлите за кръвоносната система. Учебникът на Харви е ценен и до днес като важен медицински труд.

След като е била открита връзката между сърдечната честота и пулса и че е възможно обемът на кръвта да бъде определен, се случват някои ключови събития. През 1733 година Стивън Хейлс отчита първото измерване на кръвното налягане на кон, а през 1881 г. е изработен и първият сфигмоманометър от Самюъл Сигерфрид и Карл Ритер фон Баш.

Пет години по-късно устройството е подобрено от италианския медик Шипионе Рива-Рочи, който добавя маншет, който може да бъде поставен около ръката, за да се приложи натиск върху крайника. Това нововъведение се превъръща в стандарт при бъдещото проектиране на този вид апарати и променя в голяма степен цялостната история на сфигмоманометрите.

Съвременното измерване на кръвното налягане не е извършвано до 1905 г., когато д-р Николай Коротков открива разликата между систоличното кръвно налягане и диастоличното кръвно налягане. 

Статията е част от историята на:

• История на сфигмоманометъра