Поява на сфигмоманометрите

Кръвообращението в тялото е било обект на проучване в продължение на много хиляди години. В древни времена китайските лекари първи признават факта, че кръвта циркулира през кръвоносните съдове и съставили изчерпателни и точни теории, касаещи това как тези системи са функционирали.

Данните сочат, че изследователи в Индия са придобили също някои основни знания за функционирането на кръвоносната система, като акцентирали върху пулса и неговата динамична природа.

Широкото разбиране функциите на кръвообращението и кръвоносната система е разработено в началото на 1600 година благодарение на английския медик Уилям Харви. Той започнал да преподава за естеството на кръвообращението през 1615 година, а по-късно публикува трудовете си (през 1628 година), озаглавени „Exercitatio Anatomica de Motu Cordis et Sanguinis in Animalibus“. Неговият учебник се превръща във важна основа за желаещите да изучат детайлите за кръвоносната система. Учебникът на Харви е ценен и до днес като важен медицински труд.

След като е била открита връзката между сърдечната честота и пулса и че е възможно обемът на кръвта да бъде определен се случват някои ключови събития. През 1733 година Стивън Хейлс отчита първото измерване на кръвното налягане на кон, а през 1881 г. е изработен и първият сфигмоманометър от Самюъл Сигерфрид и Карл Ритер фон Баш.

Пет години по-късно устройството е било подобрено от италианския медик Шипионе Рива-Рочи, който добавил маншет, който може да бъде поставен около ръката, за да се приложи натиск върху крайника. Това нововъведение се превърнало в стандарт при бъдещото проектиране на този вид апарати и променило в голяма степен цялостната история на сфигмоманометрите.

Съвременното измерване на кръвното налягане не е било извършвано до 1905 г., когато д-р Николай Коротков открил разликата между систоличното кръвно налягане и диастоличното кръвно налягане. 

Статията е част от историята на:

• История на сфигмоманометъра