Поява на хлороформните флакони в историята на анестезиологията

От 1831г.

На снимката по-долу може да се види как са изглеждали някои хлороформни бутилки. От лява на дясно е разположен стъклен флакон, с който упойката може да се дозира на капки, хлороформна бутилка с контролна клапа, произвеждаща се от компанията „Pilling & Son” и стъклена алембична (дестилационна) хлороформна бутилка.

Появил се на фармацевтичния пазар само една година след етера, хлороформът бързо се превръща в предпочитана от модерната хирургия упойка. През 1831 г., хлороформът бива "открит" почти едновременно от Самуел Гутрие в САЩ, Ежен Суберан  във Франция и Юстус фон Либих в Германия.

През 1847 година шотландският гинеколог д-р Джеймс Йънг Симпсън започва да прилага на жени хлороформ, за да могат пациентките да се справят по-лесно с болката по време на раждане. Упойката бързо става популярна за хирургичните и стоматологичните манипулации.

Наблюдава се голямо разнообразие от бутилки и флакони, които се използвали за съхранение и прием на хлороформ. Упойката се прилагала най-често, като част от нея се капела върху кърпа или гъба, която след това се поднасяла пред носа и устата на пациента, за да бъде вдишана. От упойката се поставяли само няколко капки. Впоследствие се появяват телени маски и инхалатори, които поддържат напоената кърпа далеч от кожата на пациента.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици