Поява и развитие на ирландските приюти за психично болни пациенти през 19 век

От 1817г.

Може да се твърди, че в началото 19-ти век грижата за хората с психични проблеми в Ирландия започнала плавно да еволюира и да се радва на известно развитие. Основната причина това да стане била появата на първите приюти за настаняване и третиране на пациенти с ментални нарушения. В интерес на историческата достоверност, тази поява е трябвало да се случи седемдесет години по-рано, през 1746-та. Именно тогава, на смъртния си одър, известният ирландски писател и журналист Джонатан Суифт завещал по-голямата част от своето наследство за построяване на първия ирландски приют за "лунатици". Идеята му обаче вероятно се сторила твърде напредничава за правителството, представителите на което я оставили да "отлежи" до 1817-та, когато те дали "зелена светлина " за изграждането на подобни институции. До края на века на територията на страната вече съществували двадесет и две такива лечебни заведения, с възможност за настаняване на близо 16,000 човека.

През 1870 година растящото търсене отстрана на други социални групи довело до решението някои пациенти да бъдат таксувани за престоя си /сумата била минимална/, зависимост от финансовите им възможности. Съвсем очаквано, само 3% от тези гореспоменати 16,000 души в действителност плащали за услугата. Междувременно се появили и частни приюти, които обаче били практически недостъпни за по-голямата част от населението, тъй като били адски скъпи. До 1900-та те станали общо 13 и можели да поберат общо 300 болни. Нещо-като-алтернатива на споменатите две били онези заведения, наричани благотворителни, изградени със средства на заможни филантропи. Таксите им били по-приемливи, сравнени с тези на частните, а до края на века те били общо 4, с възможност за настаняване на 400 ментално болни.

Обикновено, членовете на семейството трябвало да решат дали и кога изобщо е необходимо близкият им да бъде изпратен в подобен приют, като факторите за избор на заведение варирали от финансовия елемент до религиозни причини. Веднъж приети в болнична среда, хората с психично разстройство били преглеждани обстойно, с цел поставяне на диагноза и определяне на причината за заболяването. Интересен факт е, че през 19-ти век ирландските психиатри поставяли две основни диагнози – мания и меланхолия, знаейки твърде малко за произхода на въпросните състояния. Назоваваните причини все пак били доста разнообразни, като една от основаната, според тогавашните експерти, било притеснението за финансовата несигурност.

Така или иначе, появата на тези болнични заведения допринесли за утвърждаването и усъвършенстването на психиатричната практика в Ирландия.