Поява и развитие на лечебните заведения за психично болни хора

Сигурно ще ви е интересно да разберете, че институциите за хора, страдащи от психични заболявания, започнали да се появяват още в началото на 14-ти век. Най-напред такива заведения, макар и доста далече от съвременния си облик и предназначение, отворили врати във Флоренция, Испания, Белгия и Англия.

Всъщност, едно от най-известните такива безспорно си остава приютът "St. Mary of Bethlehem", намиращ се в покрайнините на Лондон, за който тържествено ви обещаваме някой ден да ви разкажем повече. Приемът на пациенти в него започнал още през 1403-та, а  до 1547г. той се специализирал изцяло в грижата за хора с гореспоменатите проблеми. Твърде бързо обаче "St. Mary of Bethlehem" се прочула с бруталните методи, които се прилагали там в лечението на пациентите. Впоследствие, името на заведението съвсем заслужено се превърнало в нарицателно, описващо жестоките условия, които били често срещано явление в този род институции.

В своя известен научен труд "Treatise on Madness" от 1758г. британският психиатър Уилям Бати също съобщил за т. нар. от него терапевтични приюти. (Любопитното е, че по-късно фамилията на английския специалист дала произход на разговорния термин "чалнат" ( "batty" – от английски език). Едновременно с това, ментално болните били настанявани също и в затвори, заедно с криминално проявените, както и в доста неподходящи за целта други институции.

Все пак, приютите продължили дълго време да оглавяват класацията за места, в които нехуманното отношение към хората с психични проблеми било редовна практика, а мизерията, мръсотията и нищетата вътре били на високо равнище.

Ето какво коментира през 1845г. френският психиатър Доминик Ескирол, за да опише ужасяващото положение на ментално болните във въпросните институции: "Ако пациентът проява прекалена буйност, той бива завързан за леглото си, а движенията му се ограничават чрез усмирителна риза. Само колко много пациенти с маниакални разстройства са останали парализирани заради това, че твърде продължително време са били държани приковани към леглото или стола си".

Още по-потресаващ бил фактът, че в Англия, а също и в САЩ, през неделен ден психично болните били изваждани от приютите и показвани на любопитните граждани като… музейни експонати. За развлечение на тълпите.

Реформи и известни реформатори

Дали ви се струва твърде късно или не, през 18-ти и 19-ти век към тази група хора започнало да се гледа с малко повече разбиране и хуманност, а грижите за тях – бавно и постепенно да се подобряват и усъвършенстват.  През 1793г., например, във френски приют изцяло била премахната практиката да се слагат вериги на пациентите и били въведени сравнително по-човешки процедури на лечение.

В САЩ небезизвестният Бенджамин Ръш, често наричан бащата на американската психиатрия, с редица свои изказвания и действия се опитал да привлече вниманието на обществеността към проблемите на психично болните. Ръш обявил, че изслушването и доброто отношение към пациентите допринася много за оздравителния процес. При общуването с тях американецът давал следния безценен съвет:"… гледайте ги в очите, без да давате израз на чувствата си. […] Никога не се смейте на или с тях. Бъдете честни. Демонстрирайте уважение. В тяхно присъствие бъдете учтиви".

Малко преди да почине, през 1812г., Ръш публикувал научния си труд "Medical Inquiries and Observations upon the Diseases of the Mind", който през следващите 70 години щял да остане единственият текст в Америка, касаещ областта на психиатрията.

Медицинската сестра Доротея Дикс също допринесла много за подобряване на грижата за психично болните в Страната на неограничените възможности. Благодарение на Дикс, били разкрити голям брой приюти, а до 1861-ва около 8500 пациенти били хоспитализирани в тях.

В заключение можем да кажем, че съществуването на тези първи институции за психично болни през годините е белязано от немалко противоречиви събития.