По пътя към разкриване на ценните свойства на витамините

от 09 яну 2015г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1736г.

През 1736 година е установено, че заболяването Скорбут настъпва при недостиг на витамин С и може да се лекува с помощта на едно простичко нещо като "сок от лимон".

Корелацията е най-ясно представена от британския военноморски хирург Джеймс Линд. Докато плава в южната част на Тихия океан, успява да наблюдава хранителните навици на някои примати.

В своя дневник той описва как вижда маймуните да ядат плодове от джунглата, при което изглеждали напълно здрави. Също така вижда и да ядат своите изпражнения, но се надявал доброто им здравословно състояние да не се дължи на тяхната консумация.

С цел да докаже своите съмнения, Линд продължава проучванията си като през 1947 година прави и експеримент. Към ежедневната храна той дава по два портокала и 1 лимон на някои от моряците и стига до изумителни резултати. Става ясно, че консумацията на цитрусови плодове възпрепятства появата на скорбут.

Британската кралска флота признава работата му, а също и работата на други учени и лкари. През 1795 година е предвиден лимонов сок за всеки отделен моряк. До 1928 година аскорбиновата киселина (витамин С) все още не е изолирана.

Ейкман открива, че болестта Бери-Бери се дължи на недостиг, но на какъв тогава все още не е ясно. Това, което успява да разбере, е, че хранейки кокошка с изчистен ориз (с отстранени външни слоеве на зърното), тя се разболява, а другите птици, които се хранени с неизчистен - остават здрави.

От това той прави извода, че болестта настъпва по-често при консумация на обелен ориз. Оттогава Ейкман се смята за човекът, доказал болестта. През 1929 година е удостоен и с Нобелова награда за медицина заедно със сър Фредерик Хопкинс, който е друг пионер, занимавал се с изследване на витамините.

Биохимикът Казимир Функ използва получените от Ейкман резултати след експеримента с кокошката и изолира вещество в необеленият ориз, което възпрепятства появата на болестта Бери-Бери. Това вещество се оказва днешният витамин В₁ (тиамин).

На Функ се дължи и заслугата за въвеждане на самото понятие "витамин" чрез комбиниране на "жизнени амини" и установяване, че редица заболявания като рахит (недостиг на витамин Д), пелагра (недостиг на витамин В₃) и скорбут (недостиг на витамин С) настъпват в резултат от недостига на витамини.

Статията е част от историята на: