Правило на Арндт-Шулце за разреждане на лекарствата от 1925 година – опит да се обясни принципът на подобието в хомеопатията

Хиляда деветстотин двадесет и девета година може да бъде определена като съществена за системата за алтернативно лечение на германския лекар д-р Самюел Ханеман, станала известна с името хомеопатия. Историята на хомеопатията в медицинската наука описва, че базисните й принципи са били подложени на непрестанна критика през цялосното й развитие, а през 1842 година и лечебните й методи дори били заклеймени като ненадеждни и несъстоятелни от есето на американският лекар и писател Оливър Холмс, озаглавено: „Homœopathy and Its Kindred Delusions”.

Въпреки това, събитието изиграло важна роля в подкрепа на хомеопатичните методи било изказването на правилото за дозирането на лекарствата на Арнст-Шулце през 1888 година.  То гласи, че: „Слабите дразнения стимулират жизнената дейност, средно силните – я поощряват, силните я задържат, най-силните я прекратяват.” Привържениците на хомеопатията се възползвали от това правило, изказано от двамата учени, за да се опитат да обосноват методите на действие разредените хомеопатични лекарства. Базовият елемент в обосновката им е (доказаният) принцип на действие на ваксинацията. При ваксиниране понякога можело да се предизвика леко заболяване от същия тип, който следвало да бъде предотвратен или избегнат чрез лекарствения препарат.  Именно така привържениците на Ханемановата алтернативна терапевтична система се опитали да „обвържат”  принципа на действие на ваксинацията и този за подобието („Подобни се лекуват с подобни”) в хомеопатията.

Друг учен, повлиян от тези аргументи е германският хирург Август Биир, който се е застъпил за хомеопатията чрез своята книга, публикувана през 1925 година. Пропагандирането на хомеопатията успяло до някъде да съхрани авторитета й и по този начин алтернативната система за лечение се разпространила в Америка и Европа. Германия също официално е признала хомеопатията, освен това държавата я е покровителствала политически чрез фашистката диктатура. През 1940 година там са работели 500 лекари хомеопати, организирани в административен орган. Впоследствие в берлинския университет се открила Катедра по хомеопатия, към която работела самостоятелна поликлиника. Преподавателите от Берлинския университет изнасяли лекции и в други германски учебни заведения, врати са отворили и самостоятелни хомеопатични болници.

Въпреки това, имало и немалко учени, които открито се обявили срещу принципите на хомеопатията. Един от тях е руският медик Л. И. Минко. Според него да се докаже съществуването на евентуална  връзка между принципите на действие между ваксинацията, витамините, хормоните и хомеопатията е невъзможно. Медикът твърдял, че ваксинацията действително можела в редки случаи да предизвика симптоми на болестта, срещу която е насочена, но основата на нейното действие не е това, а създаването на имунитет по начин, който се предизвиква и преболедуването от нея. Според Минко ситуацията с действието на витамините и хормоните е доста подобна. Те биват изписани в минимални дози от медик, тъй като в по-висока концентрация те са отровни. С каквито и медикаменти да борави научната медицина, тяхната употреба винаги е обоснована от нужната доза, а не от безогледно разреждане. Защото именно дозата е количеството лекарствено вещество, което медиците са преценили, че се изисква, за да се унищожат ефикасно патогенните микроорганизми, инфектирали определен пациент.

Така, според руския медик за аналогия между методите на действие на ваксинацията и начините на влияние на разредените хомеопатични медикаменти не може да се говори, а опитът за обосноваване чрез метода на Арнст-Шулце е неумел и безпочвен опит за аргументация.

Статията е част от историята на:

• История на хомеопатията