Практика и медицински трудове на византийския лекар Александър от Тралес

От 525г. до 605г.

Александър от Тралес, е един от най-известните древни лекари. Учените смятат, че той живее, пише и практикува през VI век, тъй като споменава в произведенията си Аеций от Амида, който вероятно започва да пише в края на V или началото на VI век. Самият той пък е цитиран от Павел Егински, който се предполага, че е живял през VII век. Освен това се смята, че Александър е съвременник на Агатий, който започва да пише своята История в началото на царуването на Юстин II около 565 г.

Александър практикува по времето на император Юстиниан I (527-565) и според Агатий произхожда от известно провинциално семейство от град Тралес, областта Лидия в Мала Азия. Баща му Стефан е лекар, а единият от братята му Антемий – прочут математик и архитект на една от най-известните църкви в света – константинополската Св. София. Агатий твърди, че Александър се установява в Рим, където е извикан заради огромната си слава. Освен това той пътува и практикува из целия италийски полуостров, Испания и Галия. Затова, ако вярваме на Агатий, Александър е много успешен и уважаван лекар, който е познат на повечето от съвременниците си.

Вероятно една от най-любопитните страни на живота и практиката му е, че вярва в силата на заклинанията и амулетите. Например той препоръчва следното лечение на треска: "Наберете маслинови листа преди изгрев, напишете с желязно-галово мастило ka roi a и ги окачете около врата". За лечението на подагра пише: "Заклевам те с великото име Яо Саваот… Заклевам те със светите имена Яо, Саваот, Адонай, Елои". Това навежда на мисълта, че той е или евреин или християнин, но тъй като често предписва консумацията на свинско, най-вероятно е християнин.

Александър е първият лекар, който открива, че депресията (меланхолия) може да доведе до самоубийство.

Главната творба на Александър се казва Therapeutics и следва античната традиция на медицинските енциклопедии, които разглеждат всичко от А до Я. В нея той описва диагностиката и лечението на различни заболявания, разделени в 12 книги. Освен този труд, от творчеството на Александър са оцелели още две гениални произведения: трактатът "За треските", посветен на приятеля на Александър Козмас, и писмо, посветено на Чревните червеи, което е съставено за друг негов приятел – Теодор. Разработките му се разпространяват надлъж и на шир и са актуални до началото на VII век, когато биват цитирани в енциклопедията на Павел от Егина.

Първият превод на трактатите на Александър датира от около 700 г. След това текстовете му са преведени на арабски и иврит.

Със сигурност Александър е написал и други научни трудове, които за съжаление не са достигнали до нас. В енциклопедията Therapeutics се споменава друго негово произведение, посветено на фрактурите и раните. Разработката "За очните болести", която се открива в някои ръкописи на Therapeutics, се смята за фалшификат. Същото се отнася и за съчинението "За пулсовете и урината".

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на: