Предпоставки, довели до промяна в родилната поза през ХVI век

От 1668г.

Странно или не, макар по-ранното застъпничество на д-р Гюлмо, прокламиращо раждането да се извършва в полулегнала позиция, а и поради влиянието на бръснар-хирурзите в този процес, обществото постепенно започва да приема факта, че медикът, повлиял най-вече за промяната, е Франсоа Морисо.

Той твърди, че наклонената позиция ще бъде както по-удобна както за жените, така и за акушера. В своята книга "Women with Child and in Child-Bed" от 1668 г., лекарят препоръчва промяна в утвърдената дотогава родилна позиция. Неговата обосновка за това е следната: "... жените не са свикнали да заемат една и съща поза при раждане; някои са на колене, други - подпрени на лакти, на възглавница, на масичка или застават настрани на леглото. Но най-добре и най-сигурно ще бъде родилките да са в леглото си, за да се избегнат неудобствата и неприятностите по преместването им след раждането. Леглото трябва да бъде оправено така, че жената да бъде максимално свободна да се движи. Гърдите й трябва да са леко повдигнати, така че нито да е напълно легнала, нито да седи, защото по този начин тя ще диша най-добре, ще има повече сила и болките няма да са така силни".

Доктор Морисо се разграничава от преобладаващата представа, че бременността е заболяване. Неговите писмени творби, посветени на акушерството от 1668 г, твърдят, че бременността, неправилно е тълкувана като: "тумор на корема", причинен от растящото дете. Трудовете му са сред първите много ранни препратки към евентуалните медицинските проблеми, съпътстващи бременността и раждането. Те определят всички раждания като патологични и необичайни, без да оставят място за намеса от страна на акушерките. Промяната на общоприетата утвърдена родилна поза е естествено следствие от смяната в медицинската концепцията.

Ролята на Луи XIV в процеса

Някои учени твърдят, че промяната в родилната поза е перверзен каприз на крал Луи XIV (1638-1715), съвременник на д-р Морисо (1637-1709). Поради факта, че Луи XIV се наслаждава да гледа на жени, които раждат, той е разочарован от страховитата гледка, която се е случва на акушерския стол. Въпреки това той поощрява употребата на стола. Кралят също така настоява на раждането да присъстват и мъже-акушери.

Влиянието на политиката на Луи XIV е неизвестно, макар че поведението на царската му особа вероятно е засегнало до известна степен мнението на населението по тези въпроси. Предполагаемото търсене на положителна промяна в медицинската практика от страна на Луи XIV съвпада и със смяната на обществената позиция. Може би точно заради това кралското влияние печели известно одобрение.

Крал Луи XIV не само популяризира работата на мъжете-акушери, но също така - създава благоприятни условия за изграждането на добрия имидж на известния френски литотомист Фрере Жак (роден през 1651 г. с името Жак Булио). По неизвестни причини акушерските процедури и литотомиите са въпроси, интересували главата на френската нация. Литотомията (операцията на пикочния мехур, чрез която се отстраняват уринарни камъни, е правена поне от 200 пр. Хр. и е била широко използвана във Франция през 17 век).

Амброаз Паре (1517-1590), от друга страна наричан Баща на съвременното акушерство, също извършва немалко литотомии. Освен това взаимодействието на развиващите се науки с литотомиите и акушерството не е изненадваща тенденция, тъй като техниките, използвани в гинекологичната хирургия (например цезаровото сечение), имат общи черти с тези, прилагани в литотомията.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: