Предпоставки, довели до създаването на първите кохлеарни импланти през 60-те години на XX век

Ако някога сте виждали как изглеждат кохлеарните импланти, то логично е да си зададете въпроса как е създадено това причудливо медицинско устройство, което възстановява слуха на хората, изгубили това си сетиво.

Странно или не, историята и развитието на кохлеарните импланти като слухопротезиращ медицински инструмент, същност обхваща цели векове.

Нека започнем с XVIII век

Около 1790 г. изследователят, с любопитната фамилия Волта, прави креативен експеримент. Той поставя тънки метални пръчици в собствените си уши и ги свързва към верига. Това е първият известен опит да се използва електричество, за да се подобри нечий слух.

Усъвършенстване на техниката през XIX  век

По-късно, около 1855 г. успешно е направен и друг опит да се стимулира ухото по електронен път. Съществуват и други експерименти, приложени като електрическо лечение за проблемите със слуха

30-те години на XX век

В годините на Голямата депресия (от 30-те години на XX век), учените откриват, че прилагането на слаб ток близо до ухото, може да създаде слухови усещания на пациентите. Научната общност открива и повече по въпроса как функционира човешката кохлея. Важен напредък е постигнат, когато изследователите установяват, че електрическата енергия би могла успешно да се трансформира в звук, преди да достигне до вътрешното ухо.

50-те години на XX век

През 1957 година учените Джурно и Ейри успешно извършват първия стимул на слуховия нерв посредством електрод. Така човекът, върху когото е проведен този експеримент (и чийто нерв е стимулиран), съумява да чуе фонов шум.

60-те години на XX век

Изследванията набират най-висока скорост именно през шейсетте години. Провежда се и проучване, включващо електрическа стимулация на слуховия нерв. Основен подем е отбелязан, когато медиците научават, че специфично устроеният нерв на слуха, трябва да бъде стимулиран с електроди в кохлеята, за да се възпроизвежда добре звука.

Д-р Уилям Хаус имплантира кохлеарното устройство на трима свои пациенти през 1961 г. И тримата констатират, че могат да чуват (макар и слабо) със своите импланти. Няколко години по-късно, (от 1964 г. до 1966 г.) много хора получават електроди, които биват имплантирани в слуховите им охлюви. Резултатите са изключително задоволителни. Изследователите научават още повече за методите на позициониране на електродите и резултатите от работата им.

80-те и 90-те години на 20 век

Технологията на кохлеарната имплантация  прави огромен скок напред от седемдесетте до деветдесетте години на XX век. През седемдесетте години се наблюдават все повече хора, решили да се подложат на слухопротезиране с импланти, а непрекъснатите изследвания водят до разработването на многоканално устройство.

До декември 1984 г. кохлеарните импланти вече не се считат за експериментален метод в оториноларингологията. Това устройство получава одобрение от Американската администрация по храните и лекарствата за имплантиране на пълнолетни пациенти. През деветдесетте години са направени и други подобрения по речевите процесори и имплантните технологии (особено миниатюризацията на речевия процесор, така че да може да бъде включен в устройството, подобно на слуховия апарат).

По статията работи: Виктория Милова