Предпоставки, довели до синтезирането на витамин B12

От 1920г.

Трудно бихме могли да класифицираме витамините във възходящ ред според тяхната важност за функционирането на човешкия организъм – няма две менения по въпроса, че всички са важни за здравето ни. Ала ако все пак трябва да говорим за някой "суперважен" витамин, то B12 достойно би се отличил като първенец по този параграф. Освен че заема дейно участие в метаболитните процеси, протичащи в клетките, кобаламинът, както се нарича още B12, притежава свойството да се усвоява трудно в тялото, което предопределя и често срещания му, а понякога – и опасен, дефицит, наблюдаван при много хора. Ето защо синтезирането му в края на 40-те години на миналия век се възприема от специалистите за голямо събитие не само в историята на витамините, но като цяло в тази на световната медицина.

По следите на B12

Сигурно ще ви е интересно, ако ви осведомим, че разкриването на кобаламина било следствие от стремежа на голям брой медици и учени да намерят лек срещу злокачествената анемия. От второто десетилетие на 19-ти век заболяването често било в "радарите" на експертите, които се опитвали да разгадаят етиологията му, за да започнат да го третират адекватно, тъй като до този момент то често завършвало с фатален край. Знаете, че здравословното нарушение се получава тогава когато в стомаха липсва специално вещество (наричано вътрешен фактор), което отсъствие прави абсорбцията на витамин B12 неосъществима. Един от първите сериозни изследователи на болестта бил британецът Томас Адисън, който през 1849-та съобщил за няколко свои пациента с тази диагноза. По пътя на разгадаване на голямата загадка, както се досещате, били направени поредица от "малко-големи" разкрития.

През 1920-та, например, американският лекар Джордж Уипъл решил да стартира любопитен експеримент с кучета (макар и не особено хуманен). В продължение на известно време Уипъл периодично пускал кръв на животните, за да предизвика разболяването им от анемия. След това специалистът започнал да ги храни с различни продукти, за да разбере кое е специфичното нещо в менюто им, което им помага да се възстановят и да оздравеят бързо. Американецът забелязал с учудване, че онова, което буквално върнало четириногите към живота, била редовната консумацията на суров черен дроб. От този момент нататък приемът на черен дроб или сокът от такъв се превърнали в основен метод за справяне с коварното състояние и били предписвани на пациентите… вместо лекарства.

През 30-те години на двадесети век двама американски медици – Джордж Майнът и Уилям Мърфи, след поредица от опити, доказали, че лечебната сила на черния дроб се крие в чернодробната тъкан, която, както пък станало известно по-късно, се оказала с високо съдържание на гореспоменатия витамин. За своето откритие Майнът и Мърфи били удостоени с Нобелова награда за медицина през 1934-та. Техният колега Едуин Кон пък създал лекарство под формата на екстракт от черен дроб, с което значително улеснил и направил по-поносимо лечението на анемия по онова време – пациентите вече не трябвало да "преяждат" с огромни количества от съответното месо. В крайна сметка, през 1948-ма, витамин B12 най-накрая бил открит, изолиран и наречен кобаламин, като откритието било едновременно на британски и американски учени, между които важна роля изиграли Карл Фолкърс (САЩ) и Александър Тод (Великобритания).

През 50-те години на 20-ти век молекулярната структура на кобаламина била изяснена благодарение на научната дейност на британския химик Дороти Кроуфут Ходжкин, която също получила Нобелова награда за медицина. Така било поставено началото на фармацевтичното производство на витамин B12, който и днес се използва активно за третиране на анемия, както и в лечението на редица други състояния.

Статията е част от историята на:

• История на витамините