Предпоставки, подпомогнали развитието на стоматологията

От 1819г.

Кариесите са дупки в зъбите ни, създадени от износването, способстващо за разпада на зъбния емайл. Историята на стоматологията свидетелства, че това неприятно заболяване е лечимо. Кариозните дупки първоначално били запълвани с различни материали като чакъл, терпентинова смола, гума и други метали.
Джованини Деарколи е първият човек, въвел употребата на златни листове в състава на пломбите през 1848 година. Първите смеси, предназначени за пломбиране на кариозни зъби в началото на 1800 година съдържат сравнително малко живак. Това е основната причина, изискваща висока температура за обработка, живакът трябва да може да се включи в състава на други метални сплави. През 1819 година, английският химик Джоузеф Бел създава амалгамната пломба, която включва в състава си повече живак. Това позволява на металите да се свържат при стайна температура. През 1926 година френският стоматолог Огюст Таво разработва подобна по състав живачна смес, предназначена за пломби.
Други иновационни събития в областта на стоматологията са патентоването на зъболекарския стол през 1848 година от Валдо Ханчет и придобиването на патента над първата електрическа зъболекарска бормашина (на 26.01.1875 година) от Джордж Грийн.
Според историята на стоматологията, изкуствените зъби датират от около 700 г.пр. Хр. Етруският народ се е специализирал в изработването на костни изкуствени зъби, като най-предпочитаният материал за направата им е слоновата кост. Тези древни зъбни протези се закрепявали благодарение на мостове, изработени от злато.