Представи и практики относно кърменето през историята

От -1800г. до 1800г.

Кърменето на новородени през първите няколко месеца от техния живот е един от най-естествените процеси за всички представители на клас Бозайници. Хората също не правят изключение от това биологично правило. Младите майки хранят чрез гръдта си своите бебета в продължение на повече от година.

В наши дни свойствата на кърмата и нейната важност за новороденото са почти напълно изучени. Медиците са установили, че заедно с майчиното мляко в организма на бебето проникват и антитела за някои болести, множество микроелементи и т.н. Само до преди стотина години обаче естеството на този процес е било абсолютно непознато. Въпреки това хората винаги са осъзнавали неговото значение.

Връзката между майчината кърма и здравето е засегната в митологията на повечето народи. Още през Каменната ера жителите на Европа почитат безименна богиня, чиито основни характеристики са едър ханш, символизиращ лесно раждане, и огромни гърди. Смята се, че това архаично божество е персонификация на природата, която ежегодно дарява хората с изобилие от плодове, ядливи корени и дивеч.

Връзката между кърмата и физическото състояние не само остава в религията на по-развитите народи от Античността, но и е разглеждана като източник на вътрешна сила. В Бабилонската империя една от основните богини - Астарта, наричана още Ищар - носи титлата „повелителка на Небесното царство, Майката на човечеството и Закрилницата на Покровителка на богатите на кърма гърди.

В европейската част на Средиземноморието двете най-значими култури през Античността са Елада и Рим. В древногръцката митология богинята Хера неволно кърми Зевсовия син Херкулес, като по този начин го дарява с божествена сила. Друга част от преданието гласи, че по време на кърменето бъдещият герой стиска твърде силно гръдта на богинята и нейното мляко достига до небето, отпечатвайки се във формата на Млечния път.

Римската култура е повлияна от намиращите се в днешна Южна Италия елински колонии. Затова в тяхната религия митът за кърмата като основен източник на сила също съществува. Неслучайно легендарните братя Ромул и Рем сучат от вълчица, като по този начин те придобиват типичния за хищниците хъс и отдаденост към делото си. И макар в Римската империя кърменето на новородените от дойка да е обичайна практика сред по-заможните граждани, то е осъждано като морална мерзост от множество философи, между които небезизвестните Цицерон и Тацит.

Даването на децата да сучат от жена, която не е тяхната майка, също има много дълбоки корени. Наличието на дойки се споменава в най-старите писмени закони в света, създадени в Месопотамия преди почти 4000 години. За разлика от по-късната практика, която се използва от дамите, които искат да запазят бюста си, в древността това се прави, ако майката е починала при раждането или не е способна да синтезира пълноценна кърма.

През Средновековието наемането на жени, от които децата на аристократите да сучат, става нещо обичайно. Предполага се, че този обичай има своите корени в Късната Римска империя. Практиката оцелява до началото на Новото време. С настъпването на Култа към личността все повече мислители и философи заклеймяват неналожителното кърмене на новородено от чужда жена като непристойно. До края на 18-ти век обичаят е на практика мъртъв.

Една интересна теория гласи, че първите кози са опитомени именно заради тяхното мляко, а не заради месото. Твърдението е подкрепено от факти, наблюдавани при множество изолирани „примитивни“ култури, които отглеждат домашни животни. Ако майката почине при раждането или не е способна да кърми своето дете, бебето се оставя да суче от коза, крава или магаре.

Тъй като в миналото повечето хора имат непоносимост към лактоза, теорията няма много привърженици. Въпреки това е факт, че кърмата от опитомени животни се смята за добър заместител на майчиното мляко сред множество народи, сред които и нашите предци. Българските етнографски изследвания от началото на 20-ти век гласят, че ако майката не може да откърми своето дете и в селото няма дойка, бебето се захранва с козе мляко.

Редактор: Георги Динев