Президентската съпруга Мери Линкълн и мистериозното й заболяване

От 1850г.

От пазаруването и тревогите, до пристъпите на депресия и тревожното безпокойство, Мери Тод Линкълн очарова и отблъсква пресата и обществеността със странното си поведение на първа дама на САЩ. В края на живота си, след като преживява убийството на съпруга си и смъртта на три от четирите си деца, единственият й оцелял син я принуждава да постъпи в заведение за душевно болни. През годините са предложени редица диагнози, които се опитват да обяснят проблемното поведение на г-жа Линкълн (от биполярно разстройство до сифилис и менструални проблеми).

Към днешна дата, съвременен лекар разглежда случая й отново. Той е на мнение, че тя може и да не е психично болна, а да страда от злокачествена анемия - болест, причинена от дефицит на витамин В12.
Мери Тод Линкълн винаги е била озадачаваща и спорна историческа фигура. В млада възраст добре образованата жена е лансирана от амбициозния Кентъки Бел, който използва очарованието й, за да помогне на г-н Линкълн да стигне до Белия дом.

Като първата дама, първоначално тя е възхвалявана като щедра домакиня и блестящ събеседник при разговори. Но екстравагантните покупки и разточителното й пазаруване в Ню Йорк, за да се мебелира Белия дом, скоро спечелват на г-жа Линкълн хорското и медийното презрение и насмешка. Първата дама започва да бъде виждана в нова светлина – на нарцистична и разглезена персона нон грата. Афишираният й южняшки произход по време на Гражданската война в САЩ също не й печели позитиви.

Нито една предишна първа дама (терминът дори не е широко използван до 1860 г., когато семейство Линкълн влиза в Белия дом) не е обект на такова обществено очарование или противоречие. Президентската съпруга често е бледа и се оплаква от главоболие или други неразположения. За бурните й настроения започват да се разнасят клюки. Твърди се, че тя дори си позволява да обижда и удря президента на САЩ пред посетителите му. Частният секретар на Абрахам Линкълн, Джон Хей, я нарича "вещицата".

Нещата стават още по-лоши, след като г-жа Линкълн губи младия си син Уили, загинал от тифоидна треска (коремен тиф) през 1862 г. (другият син на семейството - Едуард, загива през 1850 г.), а след това жената губи и съпруга си, чийто живот е отнет от куршума на убиец през 1865 г. Най-малкият син на президентското семейство - Тад почива през 1871 г., а четири години по-късно - Робърт Линкълн поверява майка си на грижите на частен санаториум в Батавия, щата Илинойс.

Според последното изслушване на специалистите в лечебното заведение, г-жа Линкълн страда от лудост. Въпреки това констатацията им се променя. Така, няколко месеца по-късно жената е освободена. На практика, историците приемат до голяма степен идеята, че Мери Линкълн действително страда от някакво психическо заболяване. Както нейният биограф Джийн Бейкър наскоро казва пред телевизия CNN: "Всяка медицинска диагноза е била постулирана за нея. Те се движат в широка гама – от лаймска болест до хронична умора и диабет."

Доктор Джон Г. Сотос е последният медик, който предлага теория, която може да обясни проблемите на г-жа Линкълн. Като кардиолог и технологичен ръководител, който работи като медицински и технически консултант на сериала "House MD" ("Доктор Хаус"), д-р Сотос изследва книга, разказваща за здравето на Абрахам Линкълн. В този момент кардиологът се натъква на писмо, написано през 1852 г., в което се споменава, че Мери Линкълн страда от възпаление на ъгълчетата на устните. Знаейки, че дефицитът на витамин В12 може да причини това отличително състояние, лекарят започва да изследва по-дълбоко здравната история на първата дама. Въпреки че нито едно от медицинските досиета на г-жа Линкълн не е оцеляло до ден днешен (освен някои лекарски бележки от нейната институционализация), д-р Сотос използва стотиците писма и снимки от това време, за да изгради своя случай.

Както се съобщава в книгата "The Mary Lincoln Mind-Body Sourcebook" и в статията от месец юли 2016 година на списание "Perspectives in Biology and Medicine", д-р Сотос установява наличието на прогресивно развиваща се болест, причинена от недостиг на витамин В12. Именно това патологично състояние на недоимък на важния витамин, може да обясни голяма част от дългия списък с физическите симптоми (включително слабостта, умората, треската, главоболието, проблемите с походката, тахикардията, раните в ъглите на устните, подуването и проблемите със зрението). И така - злокачествената анемия може да обясни дори раздразнителността й, както и заблудите и халюцинациите, от които жената страда на по-късен етап от живота си. "С всяка болест, която засяга толкова много органи, получавате и дълъг списък със симптоми", казва д-р Сотос пред Ню Йорк Таймс. – "а Мери има почти всички от тях".

Човешкото тяло се нуждае от витамин В12, за да произвежда червени кръвни клетки и да поддържа здрави невроните и функцията на ДНК. Дефицитът на витамина може да наруши този процес, засяга се мозъкът, нервната система и други органи.

Към днешна дата сериозните случаи на злокачествена анемия са рядкост, тъй като кръвните тестове могат да диагностицират състоянието рано, а лекарите да го третират. Това не е така в ерата на г-жа Линкълн: "Злокачествената анемия дори не се е появявала в английската медицинска литература до 1874 г., а това са осем години преди жената да загине. Диагнозата е била ефективна смъртна присъда до 1926 г., когато Джордж Уипъл, Джордж Минот и Уилям Мърфи създават и развиват първото ефективно лечение, при което пациентите трябва да изяждат по половин килограм суров черен дроб дневно, за да лекуват болестта (тримата лекари си поделят Нобеловата награда за медицина през 1934 г. за успеха си). Учените най-накрая създават и ваксина срещу болестта, но това става факт едва през 1948 г.

Според Сотос дори снимките на Мери Линкълн подкрепят неговата теория. Нейната груба лицева рамка, широките й челюсти, като и раздалечено разположените й очи са сред общите характеристики на хората, страдащи от злокачествена анемия, въпреки че никой не знае защо това е валидно за страдащите пациенти. Освен това, лекарят посочва, че родителите на г-жа Линкълн са били братовчеди, които имат предци от Шотландия, за където е установено, че злокачествената анемия е необичайно често срещана.

Въпреки аргументите на Сотос, някои учени активно подкрепят практиката на ретроспективното диагностициране на исторически личности. Бейкър, от своя страна, не е напълно убедена. Тя посочва огромната енергия на г-жа Линкълн (това не е характерно за страдащите от злокачествена анемия, въпреки че болестта е прогресивна). Тя казва, че наскоро намерените писма предполагат, че първата дама е вземала прекалено много хлорал хидрат, за да й се помогне да спи. Не е изключено умствените й проблеми да се дължат на веществото. Друга скорошна информация предлага, че г-жа Линкълн може би страда от спинална стеноза или диабет.

Но д-р Сотос твърди, че само диагнозата му - злокачествена анемия - може най-добре да обясни обширния списък на физическите и умствени заболявания на г-жа Линкълн. Преди всичко, обаче, медикът се надява, че неговата теория ще убеди много историци да гледат на г-жа Линкълн с повече съчувствие. Той желае да я виждат не като маниакално страдаща личност, а "просто като на жена с размътен на биохимично ниво ум".

По статията работи: Виктория Милова