Преподобният Е. Дж. Силвъртън и неговата "храна на храните", лекуваща всяко заболяване

От 1877г.

Точно така, познахте, само след ред разстояние смятаме да ви запознаем с още един много умел шарлатанин в медицината. През 80-те години на 19-ти век същият успял да натрупа солидно състояние от продажбата на един-единствен  продукт – т. нар. от него "храна на храните".

Преподобният Е. Дж. Силвъртън бил баптист в Нотингам, когато по някое време на житейския си път решил, че може да допринесе за благото на човечеството. Ето как: като разработи лечебен продукт с уникална здравословна стойност или казано с други думи – такъв, който да лекува голям брой заболявания.

Не е ясно как точно британецът е избрал съставките, които да включи в своето "универсално" лекарство, но, съвсем без да се замисля, го нарекъл "храна на храните". Баптистът наел свое място в прочутите хали на Манчестър, където редовно започнал да провежда консултации с пациенти, да рекламира своето лекарство и да води лекции на здравословна тематика.

Както можете да предположите сами, мъжът бил страхотен оратор (целенасочено лъжел, че идва от Лондон, защото смятал, че по този начин по-лесно ще успее да впечатли аудиторията си в "дълбоката" провинция), маркетинг гений и определено знаел как да продава успешно своята прословута "храна". Тя пък, от своя страна, уж можела да лекува всичко: от астма до неврологични нарушения. А пък цената й никак не била лоша – само 35 шилинга.

По пътя на един голям измамник

Интересното е, че преподобният бил много по-бърз от закона и винаги успявал да се измъкне от тежката му ръка. Още през 1877г. един полицай от Манчестър на име Джером Каминада се опитал да го хване в измама и да сложи край на незаконната му дейност. Джером бил находчив, много упорит и решен да залови своя враг веднъж завинаги. Дегизиран в странно, разпуснато облекло и имитирайки накуцване, детективът посетил кабинета на Силвъртън. Пациентът се оплакал, че много го боли кракът и поискал помощ от лекаря. Баптистът спретнал един доста бърз преглед (не му се сторило за нужно да преглежда крака дори), съобщил диагнозата "ревматизъм" и предписал своето "чудесно" лекарство. По-късно Джером изпратил двама свои асистенти при шарлатанина с други оплаквания и "медикът" им предписвал същото лекарство, въпреки че състоянието на пациентите било различно от това на полицая.

В крайна сметка, след направен подробен анализ на съставките в "храната на храните", станало ясно, че тя съдържа нищо повече от микс от леща, трици, кафяво брашно и вода. Въпреки че срещу преподобния било повдигнато обвинение, в своя защита той предоставил сведения от пациенти, които сведения, всъщност, го отървали от затвор. През следващите 30 години, заедно с дъщеря си, мъжът продължил да произвежда универсалното си лекарство и по-важното - да печели от него.

Силвъртън починал на 60 години, а според доклади, публикувани в местната преса в Нотингам, британецът оставил след смъртта си сериозно парично наследство.