Пример за лечение с кръвопускане, съхранен от историята на медицината

Документиран случай на лечение с кръвопускане датира от 13.07.1824 година, когато френски сержант бил намушкан в гърдите, докато изпълнявал военните си задължения. За минути човекът припаднал от масивната кръвозагуба. Пристигайки в местната болница, новопостъпилият пациент бил подложен на лечебно кръвопускане. Загубил 570 ml кръв, за да се избегне инфекция. През нощта той бил обезкървен с нови 24 унции (около 680 ml). Рано на сутринта главният хирург отнел още 10 унции (285 ml) кръв. През следващите 14 часа френският сержант кървил още 5 пъти.

Медицинските служители освободили повече от половината от общото количество кръв на пациента, като към него се включила и първоначалната кръвозагуба, причинила припадъка на френския гражданин. Лечебното кръвопускане (част от терапията) продължило и през следващите няколко дни.

На 29 юли раната на военнослужещия се възпалила. Лекарите били принудени да му поставят 32 пиявици около най-чувствителните части на раната. През следващите 3 дни му били предписани още кръвопускания и нови 40 пиявици. Сержантът постепенно се възстановил и на 03.11.1824 година бил изписан от болницата. В епикризата му лекуващият лекар написал: ”Поради голямата кръвозагуба възстановяването коства на пациента около 4,8 литра кръв и още 1,1 литра, отнети по време на лечението с пиявици."

Според медицинските стандарти, които били актуални през 19 век освободеното количество кръв било значително, но все пак не се приемало за огромно. Историята на медицината е съхранила литература, датираща от 19 век, в която се описват подобни лечения с кръвопускане. Някои от тях дори довеждали до пълно оздравяване на пациентите, но голяма част от тях не издържали на огромната кръвозагуба.