Приносът на Александър Дойчинов и Вера Бъчварова за развитието на българската медицина

От 1968г.

Александър Дойчинов и Вера Бъчварова безспорно са едни от бележитите български специалисти от миналия век. През седемдесетте години двамата открили нещо, което до този момент убягвало на техните колеги – това, че при децата могат да се образуват тромби във вените, съпътствани с т. нар. преразходна коагулопатия. Експертите установили, че състоянието било резултат от не достатъчно развитите съпротивителни сили на детския организъм (заради често атакуваната им имунна система от различни болести), както и от намалените възможности за съсирване на кръвта на хлапетата. Важното наблюдение било наречено "дълбоки венозни тромбози с разходна коагулопатия в детска възраст" и, съвсем очаквано, бързо привлякло вниманието на чуждестранната медицинска колегия.

Малко биография

Професор д-р Дойчинов бил роден в Букурещ през 1923-та. През 1947г. българинът приключил успешно обучението си в Медицинския факултет на Софийския университет. След като немалко време се обучавал и специализирал в чужбина, Дойчинов се завърнал в България, за да допринесе за развитието на областта и у нас и да се превърне в радетел на оформянето на ангиологичната школа в страната ни. В този ред на исторически събития, медикът инициирал и стартирал голям брой проучвания, свързани с атеросклерозата и лечението й; с бюргеровата болест; с третирането на пациенти с тромбози, емболии, инфаркт и др. Той никога не се уморявал да предлага и да открива иновативни начини за диагностициране и адекватно справяне със сърдечносъдовите болести. Може би ще ви е любопитно, ако разберете, че интелигентният мъж бил първият, който формулирал общ принцип за установяване на сърдечносъдово нарушение, независимо от локацията на неговото случване. Докторът е пионер и в разследването на хемостазния потенциал в атеросклерозни артерии с наблюдавани в тях изменения. Постиженията му са многобройни и никак не е случайно, че негови чуждестранни колеги редовно цитирали резултатите от експериментите му. Едновременно с това, професорът публикувал близо 300 научни разработки, като съществена част от тях били преведени на няколко езика и включени в известни здравни издания.

Колегата му д-р Вера Бъчварова била родена през 1983-та в Пирдоп, а медицинското си образование тя получила през 1971-ма. Преди да се посвети на научна дейност на родна почва, интелигентната дама специализирала немалко време в Страната на петлите, а повече от две десетилетия вниманието й било съсредоточено изцяло върху проблемите, свързани с ангиологията и хемостазеологията. Българката също е автор на близо 100 публикации и, както можете да предположите сами, била желан и ценен гост на важни научни конференции.

В "капана" на тромбозите

В края на 60-те години на 20-ти век съдбата събрала двамата ни специалисти в общ "отбор" в ролята им на консултанти в един, доста интересен от гледна точка на медицинската наука, случай. Ставало дума за малко момченце на име Румен, което, заради възпаление на апендикса, било оперирано през октомври 1968 година. Съвсем неочаквано за лекарите, на деветнадесетия ден от интервенцията в десния му крайник се образувал необичаен оток в синьо, появила се и болка – опасни симптоми, които малко след това се разпространили и в дясната част на корема. Естествено, малчуганът бил подложен на кръвни изследвания, които обаче дали нулева яснота за проблема. След като известно време било безрезултатно разкарван по различни лечебни заведения, в крайна сметка Румен се озовал Националния център по сърдечносъдови заболявания. Положението му било тежко: момченцето страдало от очевидни и големи тромбозни запушвания на краката и склонност към кървене, с постоянно подържана висока температура и силно понижение на еритроцитите, но преди всичко – изключително намалена способност за съсирване на кръвта. Случаят бил толкова мистериозен, че дори и най-добрите специалисти в страната не знаели как да постъпят и как да помогнат на малчугана.

Тук именно дошъл редът на Александър Дойчинов и Вера Бъчварова да започнат свое разследване. Те побързали да се запознаят с цялата история на заболяването и с изненада установили, че подобен синдром до този момент не бил коментиран в медицинската литература, а именно – прогресиращата тенденция към кръвоизливи при наличие на изразени тромбози по краката. Понижаването на факторите, предотвратяващи кървенето, било срещано при придобити и вродени хеморагични диатези и при дисеминирано интравазално съсирване (ДИК синдром). Във "версията", наблюдавана при Румен обаче, ДИК синдромът не бил налице, а при установена хеморагична диатеза не се препоръчвало в лечението да се използват противотромбозни средства. Независимо от реално съществуващата опасност, Дойчинов и Бъчварова решили да помогнат на момченцето, третирайки го с малки дози от въпросните споменати медикаменти. Тъй като било прието в тежко състояние и въпреки усилията им, детето починало. Смъртта му, макар и трагична, все пак съвсем не се оказала напразна.

Благодарение на проучванията си, българските експерти стигнали до заключението, че наистина са открили ново състояние, което незабавно трябвало да започне да се третира с големи дози хепарин. Впоследствие, в клиниката продължили да попадат мъници със същото здравословно нарушение. Медиците решили, а и нямали много голям избор, да проверят дали теорията им ще се окаже вярна. На много от децата те предписали терапия с хепарин, което се оказало и правилно решение – в сравнително кратък период от време отоците изчезнали, а кръвните показатели на малчуганите се подобрили. При нужда, лечението им било удължавано, с цел постигане на оптимална венозна проходимост.

През 1970-та  Александър Дойчинов и Вера Бъчварова публикували детайлирана информация за откритията си в българската здравна преса – в списанията "Съвременна медицина" и "Педиатрия ". А на шестия международен симпозиум по темите за тромбозите и на хемостазата, провел се на следващата година в Ефрут, професорът коментирал постижението с други високоуважавани учени, които се съгласили единодушно, че нещо ново и значимо е било наблюдавано в медицината – при това от български експерти.

През следващите десетилетия, а и с настъпването на новия век предстояли да бъдат направени още много открития, касаещи преразходната коагулопатия при най-малките, но постижението на българските лекари настина допринесло много за развитието на родната ангиологията.