Приносът на Жан Досе за развитието на хематологията

От 1952г.

Съмняваме се, че свързвате личността на Жан Досе с някакви познати асоциации, но французинът безспорно е изиграл важна роля в развитието на медицината и най-вече – в онази нейна област, наречена хематология. Не е случайно, че той заслужено е нобелов лауреат, независимо от това, че си поделя въпросния приз с още двама учени.  

Жан бил роден във френския град Тулуза. Когато бил на 11 години, заедно със семейството си, младежът се установил в Париж. В математическата гимназия "Michelet" той успешно завършил средното си образование. Всъщност, изборът му на професия, малко или много, бил повлиян от баща му Анри Досе, който пък се смята за пионер в развитието на ревматологията във Франция.

Очаквано, синът смело тръгнал по стъпките на баща си и бил приет в медицински университет. За съжаление, обучението му било прекъснато през 1939г., в навечерието на Втората Световна война, когато момчето трябвало да замине на фронта, за да изпълни своя дълг към страната.

След като се завърнал в родината си през 1940-та, бъдещият имунолог заварил Париж окупиран от германската армия. Тогава той се посветил на усилена подготовка да стане стажант по медицина. След като постигнал целта си, Жан получил възможността да се присъедини като медицински кадър към френските военни части в Северна Африка. През този период на него често му се налагало да извършва кръвопреливания и, на практика, там той направил първите си стъпки в хематологията.

Докато се обучавал в Алжир, младият специалист осъществил и първите си лабораторни експерименти, като провел научно наблюдение върху тромбоцитите. Когато през 1944г. Досе се прибрал във вече освободения Париж, той получил позволението да събира кръвни проби от всички краища на града и да се обучава в регионалния център по кръвопреливанията в болницата "Сент Антоан".

Малко след края на войната, специалистът провел първото си истинско голямо проучване съвместно с професор Марсел Бесис. Бесис току-що бил разработил метода за обменно-кръвопреливане при новородени и възрастни, но тепърва предстояли множество тестове за ефикасността на процедурата. Двамата учени "запретнали ръкави" и дълго време се занимавали с въпросната мисия.

Впоследствие Досе постепенно се ориентирал към хематологията, а и към педиатрията, като лабораторната работа обаче продължавала да го влече силно. През 1948г. французинът бил изпратен на стаж в бостънска детска болница, където имал удоволствието да работи в престижна лаборатория.

Когато отново се завърнал във Франция, Жан все по-активно започнал да се интересува от специфичните имунохематологични техники, прилагани в проучването на червените кръвни клетки. На експерта му хрумнало, че може да използва въпросните методи и при изучаването на белите кръвни клетки и тромбоцитите. От 1952-ра Досе се посветил изцяло именно на "разследване" на имуногенетиката на кръвните клетки.

Точно тогава той наблюдавал и за пръв път описал специфичен антиген, намиращ се в човешките левкоцити. През 1958г., когато официално се присъединил към медицинския факултет на Парижкия университет (първоначално като асистент, а по-късно – като професор по хематология), френският лекар успял да открие и други видове на гореспоменатия антиген. Заради локацията им той "справедливо" ги нарекъл humain leucocyte antigenes (HLA). Те се оказали съставната част на т. нар. главен комплекс на тъканната съвместимост – иначе, казано комбинация от кодиращи белтъци, участващи в имунния отговор.

Малко по-късно Досе доказал, че тъканните трансплантации са много по-успешни, когато при донора и реципиента се наблюдава съвпадение на въпросните HLA.

Заради своите открития през 1980г. Досе и още двама негови колеги получили Нобелова награда за физиология или медицина. А до края на живота си Жан Досе направил още много лабораторни проучвания, с които допринисал за развитието на хематологията.