Приносът на Жул Борде за развитието на имунологията

Жул Борде (Jules Jean-Baptiste Vincent Bordet) е белгийски имунолог и микробиолог, който има голям принос при изясняването на имунитета и имунологичните реакции, за което получава Нобелова награда през 1919 година.

Той е роден през 1870 г. в Соани, Белгия. Родителите му се преселват в Брюксел. В белгийската столица следва медицина, като още на четвъртата година от своето обучение защитава докторска степен. По време на следването си проучва защитата на бактериите при поглъщането им от други клетки, като публикува резултатите от своята работа през 1892 г. Така привлича вниманието на големия руски учен Иля Мечников, който работи по това време в института на Пастьор в Париж. Белгийското правителство отпуска стипендия на Борде и той се присъединява към екипа на Мечников.

В института Пастьор

В Париж Борде прави най-значимото си откритие. През 1895-а той изучава феномена бактериолиза, който Пфайфер е описал година по-рано. Борде изяснява, че бактериолизата зависи от два фактора – специфично антитяло, което не се повлиява от температурните колебания и втори компонент, който нарича първоначално алексин, той е чувствителен към топлината. Борде отбелязва, че вторият компонент присъства в кръвта на всички животни, независимо дали са имунизирани, или не. По-късно алексинът е наречен комплемент.

Той разбира първи, че връзката антиген-антитяло и тяхното взаимодействие с комплемента могат да се използват за откриването на всяко вещество, към което могат да се изработват съответни антитела. Това свое откритие той прави, когато е 25-годишен, а работата му върху имунологични реакции са в основата на много лабораторни методи, които допринасят за развитието на медицината в следващите години. В Париж Борде остава до 1901 година.

Отново в Брюксел и Нобеловата премия

Три години по-късно Борде експериментира с червени кръвни клетки. В родината си оглавява новосъздадения институт по бактеорология и борба срещу болестта бяс (скоро прекръстен на институт Пастьор).

Той открива, че комплементът изпълнява еднаква функция и при бактериолозата, и при хемаглутинацията и хемолизата – сливането и разрушаването на червените кръвни клетки. Така могат да се идентифицират белтъчни вещества (антигени), като се използват специфични антисеруми.

Борде доказва, че комплементът се свързва с антигена, ако той се намира в комплекс с антитяло. Това предизвиква аглутинация (сливане) на еритроцитите или бактериите, като реакцията може да се открие и с невъоръжено око. Заедно със зет си Октав Женту разработва тест за фиксиране на комплемента. Използва го като диагностичен метод, на който се основава и популярният тест "Васерман" (за сифилис). Своите изследвания той обобщава в т. нар система за комплемента, която дава нов стимул за развитието на имунологията.

В следващите години Борде изследва бактерията на коклюша (магарешка кашлица), което довежда до първата публикация за антигенната й променливост. Това обяснява резистентността на болестотворни организми, които променят своята антигенност.

От 1907 до 1937 г. Жул Борде е и професор по бактериология в университета в Брюксел. През 1919-а е отличен с Нобелова награда "за своите открития, свързани с имунитета", включително откриването на комплемент, разработването на тестове за фиксиране на комплемента и идентифицирането на бактерията, която причинява магарешката кашлица. Той не присъства на церемонията по връчването на наградите, тъй като по това време изнася лекции в САЩ, за да събира средства за своя институт.

През почти целия си житейски път се занимава с научна дейност, която два пъти е прекъсната, поради окупацията на Белгия от германците, по време на Първата и Втората световни войни. Пенсионира се през 1940 година, като предава ръководството на института на сина си Пол. Поради влошеното си зрение не може да се занимава с лабораторна работа, но до 80-те си години редовно посещава института и участва в научни конференции. Умира през 1961-а на 90 години.