Приносът на проф. Стоян Киркович за българската медицина

От 1875г. до 1960г.

Професор д-р Стоян Киркович е един от най-активните български дейци в медицинската сфера на вътрешните болести. Знаменитият лекар не само допринася за развитието на дисциплината, но и помага за създаването на такава специалност в Медицинския факултет и изготвя първите в областта учебници на български.

Стоян Киркович е роден пред 1875-та година в София. Той произлиза от знаменит род. Майка му е учителка от Копривщица, а баща му е първият дипломиран лекар в бъдещата столица. Благоприятната за академично развитие среда за бъдещия професор се допълва и от още два фактора - жаждата за знания на хората в следосвобожденска България и доброто финансово състояние на семейството.

Киркович се възползва умело от обстановката и след като завършва гимназия в София заминава да учи за Виена. През края на 19-ти и началото на 20-ти век Виенската медицинска школа е една от най-добрите в света. От нея излизат множество новатори в областта на хирургията, патологията и ортопедията.

Стоян Киркович специализира в областта на кожните заболявания, но постепенно интересите му започват да клонят към отдел „вътрешни болести“. Затова след кратък престой на родна земя от 1900 до 1904-та година, той се завръща във Виена, където специализира в желаната от него насока. След второто си дипломиране лекарят е назначен в Александровската болница, където открива свой кабинет за диагностика.

Оборудването в кабинета и прилежащата към него лаборатория са изключително модерни за времето си. Това прави работното място на Киркович едно от най-реномираните медицински очреждения в болницата, а самият той - един от най-знаменитите лекари. През 1914-та година става управител на крилото по вътрешни болести в Александровската болница. По модел на стария си кабинет, той обзавежда цялата поверена му част със съвременна апаратура.

След Първата световна война Стоян Киркович участва в създаването на Медицински факултет към Софийския университет. Идеята за изграждане на подобно академично звено се заражда още в края на 19-ти век, но до този момент липсват необходимите специалисти, които да обучават новопостъпилите кадри.
Основната заслуга на Киркович спрямо Медицинския факултет е създаването на две специалности, обхващащи вътрешните болести. За тази му дейност академикът получава званието доцент, а през 1923-та година става професор към катедрата по вътрешна патология и пропедевтика.

Стоян Киркович продължава със своята научва дейност чак до средата на 20-ти век. През 1930-та година става ректор на Софийския университет. След края на мандата си се занимава с изготвянето на първите два учебника по вътрешна медицина, писани от български автор. Част от неговата доктрина е известната народна фраза, че „преди да бъде лекар, лекарят трябва да бъде човек“. Хуманитарните му възгледи са отразени в наградата „Народен лекар“, която получава от правителството на БКП през 50-те години.

Въпреки постиженията си в академичните среди, Киркович остава скромен и не търси общественото внимание. Той поддържа тесни приятелски отношения с другите именити български лекари от началото на века, но никога не се опитва да се наложи като светска личност. По думите на неговите съвременници видният лекар страни максимално от организираните мероприятия, приеми и чествания и предпочита да прекарва времето си в приятелски беседи в тесен кръг.

Академичната дейност на професор д-р Стоян Киркович му осигурява място в класацията на най-знаменитите български медици и академици. Именно по неговите лекции се ръководят стотици лекари, завършили в началото на миналия век. Заради това старозагорската университетска болница приема медика за свой патрон, като името остава непроменено до днес.

Редактор: Георги Динев