Приносът на Ричард Брайт за обособяването на нефрологията като отделна медицинска специалност

От 1827г.

Бъбречните болести  често са замаскирани от заболявания на други органи и системи, а екстрареналните заболявания могат да увредят сериозно бъбреците. Поставянето на диагноза е изключително трудно. Нефрологията е област от медицината, която се отдава само на много внимателни и трудолюбиви лекари.

Говорейки за нефрологията, трябва да споменем, че тя е сравнително нов раздел в урологията – тя се отделя като самостоятелна специалност през втората половина на XX век. През този период е една от областите, които изследват болестите на вътрешните органи и се развива с главоломни темпове.

Ричард Брайт с право се определя като бащата на нефрологията. Без да подценяваме неговите постижения, трябва да отбележим, че през V – IV век пр. н. е. Хипократ забелязва, че някои симптоми са свързани с бъбречните заболявания, като пише: "Мехурчетата, появили се на повърхността на урината, са знак за бъбречна болест и продължително боледуване." През I век последователят на Хипократ, Руф от Ефес, написва трактата си "За болестите на бъбреците и пикочния мехур", който е първият учебник по урология. В него той пише, че склерозата на бъбреците може да се появи и да протече безболезнено, причинявайки оток. През I – II век Авицена също свързва склерозата на бъбреците с хронично заболяване.

В научния си труд от 1527 г. Парацелз споменава, че ако се добави вино или оцет към урината на някои пациенти, може да се появи млечна утайка. През 1694 г. Фредерик Декерс от Лейдън също открива, че ако нагрее някои проби урина, се получава утайка. Въпреки че Декерс описва пациентите с воднянка, той не свързва това състояние с промени в урината. Седем години по-късно през 1765 г. Доменико Котуньо описва 28-годишен пациент с треска и воднянка, чиято урина и трансудат при нагряване също отделят утайка. Долу-горе по същото време Розен фон Розенщайн описва протичането на скарлатината "с оток и хематурия (кръв в урината)".

Това са само малка част от примерите, но те показват, че Ричард Брайт не създава нефрологията от нищото. Преди него вече се е натрупало солидно количество информация за заболяванията на бъбреците, но тя все още не била систематизирана.

Най-ценният принос на Ричард Брайт за нефрологията е систематичното му сравнение и сверяване на клиничните признаци и представянето им с хистологичните промени в бъбречните тъкани на болните пациенти. Това му позволява да разграничава различни патологични форми на бъбречния паренхим. Ричард Брайт описва острия нефрит, нефроза (нефротичен синдром), уремия, малки свити и големи подути бъбреци и също така отбелязва връзката между бъбречната болест и уголемената лява камера на сърцето като косвен признак за хипертония (първият сфигмограф е изобретен едва през 1854 г. от Карл фон Фиерорт, а първият уред за измерване на кръвното налягане – сфигманометърът, е създаден през 1896 г. от Сципионе Рива-Рочи). През 1827 г. Ричард Брайт публикува труда си "Доклади за медицински случаи, подбрани с цел да се илюстрират симптомите и лечението на заболявания чрез позоваване върху анатомията на болестта". В този няколкотонен трактат той не само, че описва клиничната картина на бъбречната болест, клиничните и анатомични й черти, но също така и промените в лабораторните изследвания чрез идентифициране на протеина в кръвта и урината. Ричард Брайт описва подробно състоянието, което днес е известно като нефротичен синдром, което през следващите 100 години е известно като "болестта на Брайт".

Резултатите от хистологичните проучвания на пациенти с оток и албуминурия са хетерогенни, поради което ученият стига до заключението, че подобни клинични симптоми може да са причинени от други заболявания. Някои от бъбречните проби, взети от Брайт, се пазят в Болницата на Гай в Лондон. Една от тях представя типичния мезангиокапилярен гломерулонефрит, друга – амилоидна болест, при пациент, страдащ от туберкулоза. Интересно е да се спомене, че сред колегите на Брайт са имените лекари и учени като Томас Ходжкин и Томас Адисън.

Понастоящем нефрологията не се ограничава само с класическата болест на Брайт и побира в себе си впечатляващ спектър от бъбречни заболявания и систематичното им протичане, което включва и увреждане на бъбреците.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на Ричард Брайт