Принос на академик Димитър Петров Моллов към развитието на българското здравеопазване в следосвобожденска България

От 1864г.

Академик Димитър Петров Моллов (1846 – 1914) е български хирург, книжовник и политик от Прогресивнолибералната, а по-късно от Народната партия. Този бележит наш сънародник е сред именитите личности, поставили основите на системата на здравеопазването в страната ни след периода на освобождението ни от османско иго.

Нека кажем няколко думи за биографията на българския медик

Димитър Петров Моллов е роден на 26 октомври 1845 г. Елена, но е отгледан в родното село на неговия баща Беброво (Еленско). Известна личност от семейството на българския медик е архимандрит Евстати, който е бил духовник в небезизвестния Хилендарски манастир.

Образование на академик Моллов

Бъдещият медик имал амбициозна мечта за своето образование – той искрено желаел да се обучава в Русия. Тя се превърнала в реалност, когато архимандрит Евстати успял да запише през 1863 година своя осемнадесет годишен племенник в семинарията в Киев. Пет години по-късно Моллов завършил образователната институция.

Друго негово желание било да продължи обучението си във Филологическия факултет на Одеския университет. То не се осъществило и младежът се записал да изучава медицина в руската столица. Сънародникът ни се дипломирал като лекар през 1874 година. Димитър Моллов станал асистент на професор Гага, работещ в факултетната поликлиника. Българинът специализирал под ръководството на професор Басов, който е бил директор на общата хирургическа клиника при университета.

Димитър Моллов се обучавал в продължение на една година, прекарана в наблюдения и опити в клиниката и фармакологическата лаборатория на проф. Соколовски, за да защити успешно своята дисертация на тема: "За наркозата по способа на Клод Бернард". Научният труд на сънародника ни е допринесъл за развитието на световната анестезиология.

Военни дела на д-р Моллов

Две години след дипломирането си като медик (през 1876 г.) доктор Моллов се записал като доброволец в санитарната част на отряда на генерал Черняев. Сънародникът ни е участвал в боевете при Гредетин.

Димитър Моллов се завълнал в Москва и бил посрещнат като герой. Присъдили му награда с най-високото сръбско бойно отличие. При все това, българинът желаел най-силно да се върне в своята поробена страна. Лекарят участвал активно в подготовката на специализиран руски медицински влак, взел участие в Освободителната руско-турска война. Благодарение на железницата българският лекар достигнал до Галац. След този момент настъпил нов обрат – д-р Моллов получил изрична заповед да продължи преподавателската си кариера в университета. Той не се съобразил с нея, тъй като желанието му било да преподава медицинските си знания на бъдещите български лекари. Сънародникът ни не се примирил, докато не получил така желаното от него назначение като лекар в българското опълчение.

Завръщане в България

В периода на Освободителната война д-р Моллов работил като губернски медик във Видин. Българският лекар е доктор на медицинските науки, който е имал шанса да постави научните основи българското здравеопазване. Доктор Д. Моллов е бил сред първите министри на народното просвещение от 1882 до 1884 г. Избран е за кмет столицата.

Негов известен труд, който впоследствие бил преработен като закон се нарича "Временни правила за санитарното устройство на Княжество България". Сънародникът ни е взел участие и в Сръбско-българската война през 1885 г.

През 1878 година доктор Моллов създал Българския червен кръст. Медикът е оглавил медицинската част на Българското книжовно дружество (преименувано по-късно като Българска академия на науките), а продължение на немалко години медикът е ръководител на Висшия медицински съвет.

През 1901 година доктор Моллов е заел председателското място на Българския лекарски съюз. Благодарение на тази негова инициатива в страната ни отварят врати учебни заведения за фелдшери и медицински сестри. Участието на българския медик в медицинския образователен сектор не се ограничило само с това. Доктор Д. Моллов е основоположник на Александровска болница в столицата, както и на болничните институции във Видин, Велико Търново, Варна и Елена.

Малко известни факти за медицинската практика на д-р Моллов

1. Въвел е в българската практика премедикацията и трахеалната интубация.

2. Защитил е първата българска дисертация по анестезиология през 1975 година ("За наркозата по способа на Клод Бернар")

3. Той е първият български медик, получил научната степен "доктор по медицина".

4. Съвместно с д-р Йордан Брадел (1847 – 1899) са отстранили очни катаракти при пациенти и са извършили успешно немалко средно големи операции.

5. Оперирал е активно пациенти на старата турска болница "Хамбарите" (на мястото, където днес е Мавзолеят на княз Ал. Батенберг).

6. В Сръбско-българската война е бил военно-полеви хирург.

7. Почти веднага след медицинското си обучение е назначен за помощник на проф. Басов, известен като един от преподавателите на великия руски физиолог И. П. Павлов.

Обществена дейност на медика

На 10 декември 1878 г. доктор Моллов взел участие в Учредителното събрание на Народната библиотека. Чрез тайно гласуване Димитър Моллов е избран да вземе участие в комисията на първото ръководство на библиотеката. Други членове в тази комисия са председателят й проф. Марин Дринов (били са дори приятели с академик Моллов), и останалите членуващи в организацията – д-р С. Зографски, д-р П. Генчев, д-р Д. Коцев и д-р Ал. Петков. Под редакцията и първоначалната издръжка на д-р Моллов и Петко Каравелов през 1878 година е издаден първият том от библиотеката.

На 15 януари 1879 г. отворила врати първата читалня на библиотеката, а малко след това събитие се осъществила и друга мечта на д-р Д. Моллов – създало се дружество "Св. Климент".  В него било съсредоточено разпространението на някои бележити творби и научни медицински трудове. Освен това, чрез дружеството са публикувани творби на Ив. Вазов, Славейкови – баща и син, Ст. Михайловски, Ал. Константинов и др. Издавали се произведения на световноизвестни поети и писатели.

Ако трябва да изброим няколко основни добродетели, чрез които човешкият труд би могъл да доведе до промяна в човешкото добруване, то те биха били: квалификация, умение, хъс, труд, нюх, опит.  Академик Димитър Петров Моллов определено ги е притежавал.